Читать «Императорската гвардия» онлайн - страница 186

— Продължавайте — хладно каза императорът.

— Дребосъкът нямаше намерение да се откаже. Постоянно ме притискаше — ако бях успял да го забавя още само една седмица, нямаше да има нужда да обвинявам никого. Всичко стана заради Воркосиган. Галени се въртеше около него, привлече вниманието ми и разбрах, че като заподозрян той е още по-подходящ. Много по-лесно можех да се избавя от него. Ако не друго, Галени щеше да постави в неудобно положение бъдещата императрица. Кой можеше да се усъмни във вината му?

Лицето на Грргор бе станало толкова безизразно, че изглеждаше почти сиво. „Значи такъв е, когато се разгневи.“ Майлс се почуди дали Хароче съзнава какво означава това. Генералът сякаш беше в плен на собствените си думи и говореше все по-бързо.

— Джуджето продължаваше да се инати. Три дни — само за три дни откри ония капсули в склада. А трябваше да му отнеме три месеца. Не можех да повярвам. Мислех, че ще успея да го накарам да тича до Джаксън Хол и обратно, но той като че ли беше залепнал за мен — по което и време на денонощието да се озърнех, виждах все него, из цялата сграда. Трябваше да се избавя от Воркосиган преди да съм го удушил, затова избързах с Галени и го прибрах на топло. И джуджето пак не пожела да се откаже! Затова му хвърлих примамката, за която мечтаеше, бях сигурен, че ще я захапе, направо му я натиках в гърлото, но той вече толкова се беше разлигавил, че в следващия момент се появи в кабинета ми с оня надменен галактически биолог и сега аз съм тук долу, а той е… горе. — Хароче замълча, за да си поеме дъх.

Грегор запремигва.

— Каква примамка?

„По дяволите, Хароче, няма нужда да навлизаш в такива подробности…“

След като генералът не отговори, Грегор погледна Майлс и измамно меко повтори:

— Каква примамка?

Майлс се прокашля.

— Предложи ми „Дендарии“. Каза, че съм можел да се върна на работа при същите условия като при Илян. О, даже по-добри. Щял да ме повиши в капитан.

Три почти еднакво удивени погледа сякаш го приковаха към стената.

— Ти не ми спомена нищо — накрая се обади Илян.

— Да.

— Нито на мен — каза Грегор.

— Да.

— Искаш да кажеш, че не си приел, така ли? — смаяно попита Иван.

Майлс не отговори.

— Защо? — след безкрайно мълчание попита Илян.

— Нямаше да мога да докажа, че е подкуп.

— Не. Искам да кажа, знам какъв подкуп е това. За Бога, няма нужда да го обясняваш точно на мен. Защо не прие?

— И да му оставя Галени за изкупителна жертва ли? И да му позволя да ръководи ИмпСи десетина-двайсет години, като знам как се е добрал до този пост? Според теб колко време щеше да мине преди да престане да докладва на Грегор и да започне да го манипулира чрез докладите си или даже директно? За негово добро, разбира се. И за благото на империята.