Читать «Императорската гвардия» онлайн - страница 187

— Нямаше да го направя. Щях да ви служа вярно, сир — тихо и с наведена глава настоя Хароче.

Грегор се намръщи.

„По дяволите, остави го.“ Майлс не искаше от Хароче нищо повече — нито признания, нито мъст. Дори нямаше нужда да го мрази. Можеше само да изпитва тъга за някогашния честен Хароче, който вече не съществуваше. „Писна ми, искам си вечерята.“

— Свърши ли? — въздъхна той.

Грегор се отпусна назад.

— Да, опасявам се.

— Държите се така, като че ли е било убийство, а не беше. Не беше измяна — продължи да упорства генералът. — Трябва да го разберете, сир.

„Опитай със «Съжалявам». Престани да се оправдаваш, просто поискай милост. Ще се изненадаш какво би могъл да постигнеш.“

— Саймън изобщо не пострада!

Грегор преднамерено бавно се изправи и му обърна гръб. Хароче отвори уста, за да продължи с отчаяните си оправдания, но от гърлото му не се изтръгна нито звук. Прочутият с отровните си думи Илян сякаш не можеше да измисли нищо унищожително.

Императорът даде знак да отворят вратата и излезе. Иван го последва. Илян изчака Майлс и напусна килията последен.

Четиримата не казаха нито дума, докато не стигнаха до изхода.

— Мислех, че онова за борбата с изкушението е шега — отбеляза Илян.

— Не искам да говоря за това.

— Той се е опитал да подкупи мой ревизор — каза Грегор. — Това е тежко престъпление.

— Струва ми се, че предпочитам да не го обяснявам пред военен съд, сир. Хароче има да отговаря за достатъчно сериозно престъпление. Оставете го. Моля ви.

— Както желаете, милорд ревизор. — На лицето на императора се изписа странно изражение. Майлс неловко се извърна. Не бе нито изненада, нито учудване. Страхопочитание? Определено не. — Какво те накара да откажеш? И аз искам да знам защо. Дължиш ми го.

— Не… не знам точно как да се изразя. — Майлс потърси точните думи. — Понякога цената е прекалено висока, колкото и да копнееш за нещо. Единственото, което не можеш да размениш за най-съкровеното си желание, е сърцето ти.

— О — само каза Грегор.

* * *

Илян бе споменал, че за написването на ревизорския му доклад ще му трябва толкова време, колкото му е отнело решаването на случая. Тази прогноза се оказа прекалено оптимистична — не беше взел предвид смущаващите фактори. Майлс прекара по-голямата част от следващата седмица в стаята си в преглеждане на купища файлове. След като откри всички липсващи части от мозайката, трябваше да се консултира с Криминологията, клиниката и още пет-шест отдела в щаба на ИмпСи и да разговаря с генерал Алегро. Дори се наложи да напусне Ворбар Султана, за да вземе показания от адмирал Авакли. Накрая отново провери всичко. Не искаше да му върнат доклада за доизясняване на отделни въпроси.

Беше се съсредоточил върху съчиняването на кратко изложение на поведението на Хароче преди операцията на Илян и се ругаеше за всички очевидни признаци, които бе пропуснал — о, генералът ловко беше манипулирал всички — когато в спалнята му внезапно се втурна Иван.

— Наясно ли си какво става в стаята за гости?

Майлс изпъшка и прокара пръсти през косата си, махна с ръка на братовчед си да мълчи, безуспешно се опита да си спомни блестящото изречение, с което бе възнамерявал да завърши тази част от доклада си, отказа се и изключи комуникационния пулт.