Читать «Императорската гвардия» онлайн - страница 188

— Няма нужда да крещиш.

— Не крещя — отвърна Иван. — Просто искам ясен отговор.

— Не може ли да го поискаш малко по-тихо?

— Не. Саймън Илян спи с майка ми и за това си виновен ти!

— Хм… струва ми се, че нямам никаква вина.

— Така или иначе, те го правят в твоя дом! Ти носиш известна отговорност за последствията.

— Какви последствия?

— Не знам какви последствия! Не знам как трябва да реагирам, по дяволите! Да започна да казвам на Илян „татко“ или да го предизвикам на дуел?

— Ами… като начало можеш да помислиш за това, че просто не е твоя работа. Последния път, когато ги видях, те бяха възрастни хора.

— Те са стари, Майлс! Това е, това е, това е… недостойно. Или нещо такова. Скандално. Тя е вор, а той е, той е… Илян.

— Уникален по рода си — ухили се Майлс. — Ако бях на твое място, нямаше да очаквам скандал. Струва ми се, че се държат доста, хм, дискретно. Майка ти проявява добър вкус във всичко. Освен това, кой би посмял да каже нещо?

— Срамно е. Мама ми каза, че след годежната церемония на Грегор и преди да започне подготовката за сватбата, двамата щели да отидат на почивка на южното крайбрежие. За половин месец. Заедно. В някакъв второкласен курорт, за който дори не съм чувал. Илян го избрал, защото и той не бил чувал за него, а всяко място, което не било привличало вниманието на ИмпСи, напълно го устройвало. След годежа мама искала по цял ден да се пече на слънце и да не прави нищо, да пие ония отвратителни коктейли с плод на клечка, а през нощта щели да измислят какво да правят. Господи, Майлс, родната ми майка!

— А ти как мислиш, че ти е станала майка? По онова време на Бараяр не е имало утробни репликатори.

— Това е било преди трийсет години!

— Достатъчно време. На южното крайбрежие, а? Звучи… отпускащо. Всъщност направо спокойно. — Тази сутрин във Ворбар Султана валеше лапавица. Може би щеше да успее да убеди Илян да му каже името на курорта и щом предадеше проклетия доклад… но Майлс нямаше с кого да отиде на почивка. Освен с Иван, ала нямаше да е същото. — Ако това наистина те безпокои, можеш да поговориш с майка ми.

— Опитах. Тя е бетанка. Смята, че е страхотно. Било полезно за сърдечносъдовата система, производството на ендорфин и така нататък. Двете с майка ми сигурно са го измислили заедно.

— Възможно е. Погледни го откъм хубавата му страна. Има вероятност леля Алис да е толкова заета със собствения си любовен живот, че да престане да се опитва да уреди твоя. Винаги си казвал, че не искаш нищо повече.

— Да, но…

— Помисли. През последния месец досаждала ли ти е с подходящи момичета?

— През последния месец… всички бяхме много заети.

— Колко пъти подробно ти е описвала годежи и сватби на деца на свои познати?

— Ами… нито веднъж. Освен годежа на Грегор, разбира се.

— Дай им благословията си, Иване.

Братовчед му сви устни и измърмори: