Читать «Императорската гвардия» онлайн - страница 176

— Добре. Внимателно наблюдавайте. Започвам. — Майлс силно стисна капсулата, счупи я и два пъти я размаха над главата си. За миг във въздуха се появи нещо като изключително фин прах, после изчезна. На пръстите му остана тъмно петънце. Иван беше затаил дъх.

— Колко триона да чакаме? — попита Майлс доктор Уедел.

— Поне десет минути, за да се разпространи в цялата стая — отвърна биологът.

Майлс се опита да се успокои. Илян напрегнато се взираше във въздуха. „Да — помисли си Майлс, — това е оръжието, което те е убило. Не можеш да го хванеш…“ Силно почервенял, Иван се отказа и отново си пое дъх преди да е поморавял и припаднал.

Накрая Уедел се наведе, отвори кашона и извади прозрачно шишенце и малка пръскачка. За това, че бе приготвил тази безценна течност само за три часа, Майлс бе готов да му прости всички грехове през следващите пет години и да му целува ботушите. Самият Уедел, изглежда, го смяташе за нещо обикновено. От научна гледна точка навярно наистина беше така. „Обикновен хетероцикличен разтвор — небрежно бе казал биологът. — Външната структура на спорообразните частици е съвсем проста, специфична и уникална. Виж, ако искахте нещо да регистрира присъствието на самите прокариоти, това вече щеше да е истинско предизвикателство.“

— Сега отиваме при въздушните филтри — каза Майлс на полковника.

— Насам, милорд ревизор.

Всички се насочиха към отсрещната стена, където имаше малка правоъгълна решетка.

— Свалете външния капак — нареди Майлс. — Интересува ме най-горният филтър.

Трябваше да застанат на колене, за да могат да гледат. Полковникът свали решетката. Майлс му кимна да се отдръпне и да направи място на доктор Уедел, който седна по турски на пода и напръска въздуха около отвора.

— Какво прави? — попита възрастният офицер.

На Майлс му се искаше да отговори: „Пръскаме за предатели. Досадни гадини за този сезон, не смятате ли?“, но вместо това каза:

— Почакайте и ще видите.

Биологът извади от кашона ултравиолетова ръчна лампа и насочи лъча към филтъра. Когато черната светлина заигра по повърхността му, постепенно се появи бледочервено сияние.

— Готово, милорд ревизор — заяви Уедел. — Спорообразните частици са останали тук, това е.

— Ясно. — Майлс се изправи. — Сега продължаваме със следващата стъпка. Вие — той посочи лаборанта от Криминологията — документирайте, приберете и поставете етикети на всичко това, после колкото може по-бързо ни настигнете.

Този път отведе групата си в комарския отдел, където помоли смутения генерал Алегре да ги последва. Всички се натъпкаха в миниатюрния кабинет на капитан Галени, четвъртата врата по коридора на комарските аналитици.

— Спомняш ли си да си идвал при Галени през последните три месеца? — попита Майлс бившия шеф на ИмпСи.

— Сигурен съм, че съм се отбивал няколко пъти — отвърна Илян. — Идвах тук почти всяка седмица, за да обсъждаме някои въпроси от докладите му.