Читать «Императорската гвардия» онлайн - страница 177

Веднага щом задъханият лаборант пристигна, полковникът от поддържащия отдел повтори изпълнението с капака на шахтата, същата като онази в Оръжия IV. Уедел напръска филтъра. Този път и Майлс затаи дъх. От резултатите от експеримента зависеше по-нататъшната му стратегия. Ако Хароче бе предвидил действията му… в крайна сметка липсваха две капсули.

Уедел освети филтъра с ултравиолетовата лампа и сърцето на Майлс спря да бие за миг.

— Не забелязвам нищо. Вие виждате ли нещо? — Майлс си пое дъх и заедно с другите се наведе към филтъра. Изглеждаше мръсно бял.

— Можете ли да потвърдите, че не е сменяван от средата на лятото? — попита той началника на поддържащия отдел.

Полковникът сви рамене.

— Не водим на отчет всеки филтър, милорд. Възможно е да е сменен. Но не и от някой от моя отдел. А и не ми изглежда нов.

— Благодаря ви. Оценявам точността ви. — Майлс се изправи и погледна Илян, който наблюдаваше с каменно изражение. — Сега отиваме в предишния ти кабинет, Саймън. Искаш ли ти да водиш?

Илян поклати глава.

— Всичко това не ми е много приятно, Майлс. Какъвто и да е резултатът, аз губя един верен подчинен.

— Само че не предпочиташ ли да изгубиш онзи, който наистина е виновен?

— Да. Продължавайте, милорд ревизор.

Качиха се три етажа по-нагоре и после се спуснаха с асансьора при стария офис на Илян. Дори да бяха успели да изненадат Хароче с появата си, генералът не го показа. Но може би в очите му проблесна едва забележима тревога, докато поздравяваше бившия си шеф и му предлагаше стол?

— Не, благодаря, Лукас — студено отвърна Илян. — Струва ми се, че няма да останем тук много дълго.

— Какво правите? — попита Хароче, когато полковникът се запъти към решетката на стената отдясно на бюрото. Лаборантът от Криминологията го последва.

— Въздушните филтри — отвърна Майлс. — Не сте се сетили за въздушните филтри. Никога не сте служили в космоса, нали, Лукас?

— Не, за съжаление.

— Повярвайте ми, там човек се научава да мисли за вентилационните системи.

Когато Уедел започна да пръска филтъра, Хароче повдигна вежди, привидно небрежно наклони стола си назад и замислено прехапа устна. И не попита: „Обмислихте ли предложението ми, Майлс?“ Беше хладнокръвен, търпелив и готов да чака отговора колкото е необходимо. Все още нямаше основание да трепери — дори филтърът да бе претъпкан със спорообразни частици, това не доказваше нищо. Много хора влизаха в кабинета на Илян.

— Не — след малко каза Уедел. — Погледнете сами, господа. — Той подаде ултравиолетовата лампа на Иван.

— Логично е да е тук — отбеляза генерал Алегро. Самият Майлс беше смятал, че шансът е двадесет и пет процента. Оставаше някоя от заседателните зали или…

— Открихте ли нещо? — попита Хароче. Майлс спечели малко време, като се наведе и взе лампата от братовчед си.

— Няма нищо, по дяволите! Надявах се да е по-просто. Ако бяха попаднали във филтрите, спорообразните частици щяха да се оцветят в яркочервено, нали разбирате.

— Какво ще правите сега?

— Не ни остава нищо друго, освен да проверим всички филтри в сградата. Досадно, но няма как. Веднъж ви казах, че ако разбера защо, ще знам и кой. Промених си мнението. Сега мисля, че ако науча къде, ще разбера кой.