Читать «Императорската гвардия» онлайн - страница 174

От мислите му го откъсна силно почукване на вратата и той трепна.

— Кой е?

— Майлс — разнесе се ниският алтов глас на майка му. — Добре ли си?

— Нали не си получил припадък? — присъедини се към графинята Илян.

— Не… не. Добре съм.

— Какво правиш? — попита лейди Воркосиган. — Чухме много стъпки, изтропване…

Майлс с усилие успокои гласа си.

— Просто… се боря с едно изкушение.

— Кой печели? — почти весело попита Илян.

Майлс проследи с поглед пукнатините в мазилката на тавана.

— Струва ми се… все пак аз.

Илян се засмя.

— Ясно. До скоро. Няма да се бавя.

Стъпките им се отдалечиха.

„Лукас Хароче, мразя те.“

Ами ако Хароче играеше честно с него? Ами ако предложението не беше подкуп и после не го очакваше нож в гърба?

Шефът на ИмпСи очевидно добре познаваше адмирал Нейсмит. Нейсмит щеше да извика „Да!“ и после да се опита да се измъкне от сделката. Но Хароче не познаваше лорд Воркосиган. Всъщност никой не го познаваше, даже самият Майлс. Бе познавал момчето с това име, много отдавна. Ала новият лорд Воркосиган беше съвсем друг човек и Майлс не смееше да мисли за неговото бъдеще.

Внезапно с ужас осъзна шума в главата си. Хароче Кукловода го беше карал да тича в кръг в опит да си захапе опашката. Ами ако престанеше да играе неговата игра? Ами ако просто… спреше? Имаше ли друга игра?

„Кой си ти, момче?

… Кой пита?“

С тази мисъл настана блажена тишина. Отначало я взе за космическа пустош, вечно падане без отдолу да има земя. Ала наоколо му цареше неподвижност: странно ведра и уравновесена. Никакво ускорение, нито напред, нито назад, нито настрани.

„Аз съм такъв, какъвто реша. Винаги съм бил какъвто реша… макар и не винаги какъвто искам.“

Майка му често казваше: „Когато взимаш решение за някаква постъпка, всъщност взимат решение за последствията от нея. И когато искаш някакви последствия, трябва да предприемеш необходимите действия.“

„Искам да съм… самият аз.“

Хароче се превърна в едва забележима фигурка в далечината. Майлс не бе съзнавал, че е способен да смалява противника си така, и това го удиви.

„Но бъдещето ми ще е кратко, ако не направя нещо.“ Наистина ли? До този момент Хароче не беше убил никого. И смъртта на имперски ревизор по време на разследване щеше да събуди най-невероятни подозрения. На мястото на Майлс щяха да се появят поне петима нови ревизори, гневни и абсолютно неподатливи на ласкателства. Шефът на ИмпСи нямаше да е в състояние да се справи с всички тях.

Ала Галени бе съвсем друго нещо. Какво по-традиционно от това един опозорен офицер да се самоубие в килията си? Точно във ворски стил. Самопризнание, изкупителен жест. И случаят щеше да приключи, о, да. Несъмнено щеше да е много добре инсценирано самоубийство. Хароче имаше богат опит с тези неща и нямаше да допусне аматьорски грешки. Не оставаше никакво време. А доказателствата, с които разполагаше Майлс, бяха като дим.