Читать «Императорската гвардия» онлайн - страница 178

— Наистина. Проверихте ли в кабинета на капитан Галени?

— Първо отидохме там. Чисто е.

— Хм… Може би някоя от заседателните зали?

— Ще видим.

„Захапи, Хароче. Захапи примамката ми. Хайде, хайде…“

— Ако искаш да си спестиш усилията — по даден знак се обади Иван, — трябва да започнеш с местата, на които Илян е ходил най-често.

— Добра идея — каза Майлс. — Тогава да започнем с външния офис. После… извинете ме, генерал Алегро, но трябва да продължа с кабинетите на началник-отделите. След това със заседателните зали и офисите на всички аналитици. Навярно докато сме долу, трябва да проверим целия комарски отдел. После ще видим.

Ако се съдеше по изражението му, лаборантът от Криминологията мислено се прощаваше с вечерята си — съжаление, навярно притъпено от очевидния му интерес към развиващите се пред очите му събития. Алегре кимна. Всички излязоха във външния офис и полковникът отново изпълни упражнението с решетката. Майлс се зачуди дали някой вече е забелязал, че Уедел няма достатъчно хетероцикличен разтвор, за да провери всички филтри в сградата на ИмпСи. След няколко минути Хароче се извини и ги остави.

Майлс крадешком погледна към вратата, за да се увери, че генералът е излязъл в коридора. „Въдицата е хвърлена, да, и сега кордата се опъва…“ Той започна да брои наум и даде знак на Уедел да не пръска филтъра. После, когато стигна до сто, каза:

— Добре, господа, бихте ли ме последвали? Тихо, моля.

Завиха наляво по коридора, после надясно на второто разклонение. На пътя им се изпречи комодорът, който беше заменил Хароче като началник на вътрешния отдел.

— О, милорд ревизор — спря го той. — Какъв късмет. Генерал Хароче току-що ме прати да ви повикам.

— Къде ви каза да ме търсите?

— В склада. Спестявате ми няколко етажа.

— Добре. Кажете ми, Хароче носеше ли нещо?

— Папка. Вие ли сте я поискали?

— Да. Значи е тук, а? Елате с мен… — Върнаха се по коридора във вътрешния офис на отдела. Вратата на предишния кабинет на Хароче бе заключена. Майлс я отключи с ревизорския си печат.

Генералът беше приклекнал вляво от бюрото и тъкмо започваше да сваля решетката от стената. В разтворената на пода до него папка имаше филтър. Майлс мислено се обзаложи със себе си, че ще открият демонтирана решетка, очакваща завръщането на Хароче в някоя от заседателните зали по права линия между тази стая и предишния кабинет на Илян. Добра работа, изключително хладнокръвна. „Бързо мислите, генерале. Но този път аз имах преднина.“

— Времето е всичко — каза Майлс. Хароче подскочи и застана на колене.

— Милорд ревизор — бързо започна той, после замълча. Погледът му се плъзна по служителите от ИмпСи, които влизаха в офиса. И дори сега, помисли си Майлс, генералът можеше да измисли някакво блестящо импровизирано обяснение… ала в този момент Илян си проби път напред.

Хароче бе избягвал да се среща с жертвите си. Нито веднъж не беше посетил Илян в клиниката на ИмпСи, неуспешно се бе опитал да се скрие от Майлс, когато несъмнено беше планирал първата инсценировка, и се бе появил в императорската резиденция едва след арестуването на Галени. Навярно не беше зъл по душа, а обикновен човек, изкушен да извърши злодеяние, смазан от излезлите от контрол последствия. „Когато взимаш решение за някаква постъпка, всъщност взимаш решение за последствията от нея.“