Читать «Императорската гвардия» онлайн - страница 175

Дим.

„Въздушни филтри.“

Очите му се разшириха.

ГЛАВА 26

Само час преди края на работното време в щаба на ИмпСи, поне за онези щастливци, които бяха дневна смяна, Майлс спря с малката си група пред страничната врата, готов за операция „Атака срещу централата на хлебарките“. Поне колата на графа беше достатъчно голяма, за да побере всички, което му позволи да ги инструктира по пътя от Имперския научноизследователски институт и му спести няколко ценни минути. Отново бе мобилизирал Иван, както и самия Саймън Илян, облечен в зелена униформа с всички военни отличия, последното по настояване на Майлс. След това от колата се появи доктор Уедел, който внимателно носеше стар кашон с надпис „Мишки, замразени, сер. — 621А, 12 бр.“, макар че съдържанието му не беше такова. Последна, но не по значение, на тротоара слезе Делия Куделка и побърза да настигне другите.

Дежурният ефрейтор на пропуска тревожно ги погледна. Майлс се приближи и напрегнато се усмихна.

— Генерал Хароче ви е наредил да му докладвате кога идвам и си отивам,нали?

— Ами… да, милорд ревизор. — Ефрейторът отдаде чест на Илян, който отвърна на поздрава му.

— Отменям тази заповед.

— Хм… слушам, милорд ревизор. — Дежурният видимо изпадна в паника, като житно зърно, предвиждащо, че ще бъде смляно между два камъка.

— Всичко е наред, Сметани — мимоходом го увери Илян и ефрейторът признателно се отпусна.

Групата продължи по коридорите на ИмпСи. Майлс първо се отби в новия арест, който се намираше в дъното на втория етаж.

— Скоро ще се върна да разпитам капитан Галени — каза той на дежурния офицер. — Искам да го заваря жив, за което ще ви смятам лично отговорен. Междувременно, госпожица Куделка ще влезе при него. Не пускайте никого — никого, дори началниците си — „Особено началниците си“ — да влиза в ареста. Ясно ли е?

— Тъй вярно, милорд ревизор.

— Делия, нито за миг не оставяй Дъв сам.

— Разбирам, Майлс — твърдо вирна брадичка тя. — И… благодаря.

Той кимна.

Надяваше се по този начин да предотврати всякаква възможност да „самоубият“ Галени. Хароче вече трябваше да е готов да прибегне към това всеки момент — номерът бе да не му дадат този момент. Майлс поведе хората си към Поддържащия отдел, където приклещи в ъгъла началника, застаряващ полковник. Когато се увери, че интересът на имперския ревизор към графика за поддръжка на въздушните филтри не се дължи на недоволство от работата на отдела му, той им оказа пълно съдействие. Майлс го взе със себе си.

Искаше му се едновременно да е на четири места, ала трябваше да спазва стриктен порядък, като всяко доказателство в петпространствената математика. Интуицията бе едно, демонстрацията — съвсем друго нещо. След като повика един лаборант от Криминологията, той поведе групата към подземния склад. Само след няколко минути вече ги беше строил в Оръжия IV, пътека 5. Уедел остави кашона си и се облегна със скръстени ръце на стелажа.

Лавица 9 бе прекалено висока и Майлс трябваше да накара Иван да свали познатия биоконтейнер. Ревизорският му печат беше непокътнат. Двете останали кафяви капсули бяха вътре. Той взе едната и я претърколи между палеца и показалеца си.