Читать «Императорската гвардия» онлайн - страница 173

„Сигурен съм. О, да, сигурен съм. Лукас Хароче, хитър кучи сине, аз те подценявах още от самото начало.“ Толкова за прословутата способност на Майлс да преценява хората.

Не биваше да подценява Хароче. Илян го беше избрал по същия начин, по който бе избрал и Майлс. Илян обичаше невестулките. Но знаеше как да ги държи под контрол. Някогашният прям, сдържан войнишки стил криеше под себе си остър ум. Иначе нямаше да се издигне до шеф на вътрешния отдел, не и когато ИмпСи се ръководеше от Илян.

И нямаше да посмее да му направи това предложение, ако не бе сигурен в резултата. И защо не? Той беше получил достъп до всички файлове на Илян и бе имал възможност да проучи кариерата на адмирал Нейсмит открай докрай. „Особено края.“ Хароче знаеше каква невестулка е дребният адмирал. Можеше уверено да предвиди, че Майлс ще жертва всичко, включително честността си, за да спаси Нейсмит, защото веднъж вече го беше направил.

Но Хароче бе вярна невестулка, Майлс можеше да се закълне, вярна на Грегор и империята, истински брат по оръжие. Парите едва ли означаваха нещо за него. Неговата страст беше службата в ИмпСи — както на Илян, както и на Майлс. Работата, която бе поел от Илян.

Дъхът му секна за миг и той се почувства замръзнал като криотруп.

Не. Работата, която Хароче беше отнел от Илян. О!

Майлс започна да се поти. Виеше му се свят от ярост и срам, но най-вече от ярост. „Аз съм слепец, слепец, слепец! Мотив! Какво трябва да направи този слон, за да го забележа?“

Хароче бе унищожил чипа на Илян, за да му открадне мястото.

Разбира се, всички записи бяха подправени съвършено. Хароче знаеше всички кодове на Илян, беше разполагал с достатъчно време и отлично познаваше вътрешните системи на ИмпСи. Майлс скочи от стола си и закрачи назад-напред. Този слон всъщност много приличаше на змия, да.

„Хароче е, по дяволите, знам го.

О, нима? Докажи го, имперско ревизорче.“

Всички веществени доказателства се бяха изпарили като дим, цялата документация бе под контрола на Хароче. Майлс имаше много по-малко улики срещу генерала, отколкото генералът — срещу Галени.

Не можеше да го обвини просто така, най-малкото щяха да го нарекат истерик. Имперският ревизор имаше власт, но шефът на ИмпСи също имаше власт. Щеше да получи само един шанс, след което щеше да е ред на Хароче да нанесе удара си. „Може да започнат да ми се случват много странни неща.“ Всъщност в момента, в който откажеше фантастичния подкуп на Хароче, генералът щеше да разбере, че Майлс знае. „Няма много време.“

Мотив. Присъда. Доказателство.

Той се просна по гръб на пода и впери очи в тавана. Стиснатите му юмруци удариха по изтъркания килим.

Ами… ако приемеше подкупа и изчакаше по-добра възможност? Тогава можеше да си върне „Дендарии“ и да постигне справедливост.

Да!

Хароче и Майлс можеха известно време да работят заедно или поне можеше да го накара да си мисли така… Внезапно със закъснение му хрумна, че всички ласкателства на генерала са били чисти глупости. Хароче не харесваше адмирал Нейсмит. Щеше ли да мине много време, докато инсценираше нещастен случай? И тогава нямаше да има криосъживяване. Животът на оперативните агенти на ИмпСи така или иначе винаги бе изложен на опасност. Почест сред крадци, да. Смърт, традиционната отплата за измяна — фитил, бавно горящ от средата към двата края. „Що за живот ще водим? Извънредно стимулиращ.“