Читать «Императорската гвардия» онлайн - страница 172

Майлс трябваше да преглътне, за да си поеме дъх.

— И всичко… да е като преди, така ли? Да продължа оттам, където прекъснах? — „«Дендарии»… Адмирал Нейсмит…“

— Не точно оттам, не. Но според моите изчисления още преди около две години е трябвало да ви повишат в капитан. Мисля, че двамата с вас можем да работим заедно не по-зле, отколкото сте работили с Илян. — Очите на Хароче проблеснаха. — Навярно ще ми простите дързостта, ако кажа дори по-добре? Ще съм горд да ви приема на борда, Воркосиган.

Майлс се смая. За миг единствената му мисъл беше: „Добре, че получих припадък снощи, иначе сега пак щях да се търкалям на килима.“

— Аз… аз… — Ръцете му трепереха от радост. „Да! Да! Да!“ — Първо ще трябва да приключа случая. За да върна на Грегор ревизорската верига. Но после… естествено! — Прехапаната му устна отново се разцепи от неудържимата му усмивка. Той усети в устата си вкус на кръв.

— Да — търпеливо отвърна Хароче, — точно това исках да кажа и аз.

Сякаш го обля ледена вода, която угаси възторга му. „Какво?“ Пред очите му изплува корабен док, претъпкан с войници на „Дендарии“, които скандираха: „Нейсмит, Ней-смит, Нейсмит!“

„Моята първа победа.

…Спомняш ли си какво ти струва тя?“

— Аз… Аз… Аз… — Той преглътна два пъти и се прокашля. — Ще трябва да помисля, господин генерал.

— Разбира се — каза Хароче. — Не бързайте. Но не ме дръжте дълго в напрежение — вече си представям как използвам „Дендарии“, за да се справя с една много неприятна ситуация край станция Клайн. С удоволствие ще го обсъдя с вас, ако се съгласите. Бих искал да чуя съвета ви.

Очите на Майлс се бяха разширили, лицето му бе бледо и влажно.

— Благодаря ви, господин генерал — задавено отвърна той. — Много ви благодаря…

Майлс с олюляване стана от стола си, все още усмихнат с кървящата си устна. Едва не се блъсна във вратата като пиян — Хароче я отвори точно навреме.

* * *

Когато се прибра, заобиколи отдалече стаята на Илян, заключи се в спалнята си и закрачи назад-напред докато не откри, че се е втренчил в комуникационния пулт. Оттам като че ли го гледаха очите на Хор. Майлс се качи на горния етаж, в стаичката със старото кресло. Помещението бе достатъчно малко и му действаше успокоително като усмирителна риза. Този път не взе нито бренди, нито дядовия си кинжал. Нямаше нужда от тях.

Заключи вратата и се отпусна на креслото. Не само ръцете — трепереше цялото му тяло.

Старата му работа. Всичко щеше да е като преди.

„Можеш ли да откажеш, а?“ Беше си мислил, че е преживял Нейсмит. Лорд Воркосиган се бе преструвал, че не го вълнува изчезването на адмирала. Беше се преструвал, че ходи по водата, докато всъщност бе потъвал.

„Искаш ли го? Искаш ли да си върнеш «Дендарии»?

Да!“

Но после:

„О, Господи! Това не е просто предложение за работа. Това е подкуп.“ Лукас Хароче просто се опитваше да подкупи имперски ревизор.

Дали се опитваше? Или беше успял?

„Пак ще се върнем на този въпрос.“

И то какъв подкуп! Можеше ли да докаже, че генералът не го е направил от искрено възхищение?