Читать «Говорителя на мъртвите» онлайн - страница 90

— Какво в крайна сметка го уби?

— Хипофизата и надбъбречните жлези не функционираха. Той беше един крачещ мъртвец. Доколкото знам, просто се е срутил в един бар посред някаква неприлична песен.

Както винаги, съзнанието на Ендър потърси противоречията.

— Как тогава една наследствена болест се предава, след като прави жертвата си стерилна?

— Обикновено се предава по съребрена линия. Едно дете ще умре от болестта; братята и сестрите му обаче няма да я проявят изобщо, но ще я предадат на собствените си деца. Естествено, ние се бояхме, че след като има деца, Марсау ще предаде болестотворните гени на всички тях.

— Тестувахте ли ги?

— Нито едно няма генетични деформации. Може да не се съмняваш, че през всичкото време дона Иванова надничаше през рамото ми. Насочихме се направо към генетичния проблем и проверихме всяко дете — и бам-бам-бам, до едно се оказаха чисти, ето, това е.

— Нито едно няма заболяването? Дори със затихваща тенденция?

— Грасас а Деус — рече лекарят. — Кой би се оженил за тях, ако имат заразени гени? А аз пък не мога да разбера как генетичният дефект на Марсау е останал незабелязан.

— Обичайна практика ли са тук генетичните прегледи?

— О, не, съвсем не. Но преди трийсет години ни е връхлетяла страхотна чума. Тъкмо родителите на дона Иванова — Венерадо Жусто и Венерада Сида — са направили подробни генетични проучвания на всеки мъж, жена и дете в тази колония. И тъкмо така са открили лека. А компютърните сравнения сигурно биха разкрили този дефект — аз го открих тъкмо по този начин, след като Марсау умря. Никога не бях чувал за тази болест, ала компютърът я имаше в паметта си.

— И Ос Венерадос не са я открили?

— Очевидно — не, инак сигурно щяха да кажат на Маркос. А и да не бяха му казали, Иванова сама би го открила.

— Може и да го е направила — рече Ендър.

Навио се разсмя гласно:

— Невъзможно. Нито една жена с всичкия си не ще износи съзнателно децата на мъж с такъв генетичен дефект. Марсау сигурно е бил в непрестанна агония от много години. Човек не би пожелал нещо подобно на децата си. Не, Иванова може и да е ексцентрична, но не е луда.

* * *

Джейн доста се развесели. След като Ендър се прибра у дома, изображението й се появи над терминала, за да може да се изсмее с цяло гърло.

— Той не би могъл да постъпи инак — рече Ендър. — В една набожна католическа колония като тази, когато става въпрос за биоложката, една от най-уважаваните личности тук, разбира се, не можеш да поставяш под въпрос положението й в обществото.

— Не го оневинявай — рече Джейн. — Не съм и очаквала емоциите да действат така логично, както софтуерът. Но не можеш да ми попречиш да се забавлявам.