Читать «Говорителя на мъртвите» онлайн - страница 88

Орсън Скот Кард

— Може би съм заобичал младото момиче, ала тази жена е злобна и егоистка. Виж само какво е допуснала да се случи с децата й!

— Нима това е Говорителя на мъртвите? Да съди за някого само по външните прояви?

— Може би съм се влюбил в Грего.

— Винаги си си падал по хора, които те напикават.

— И в Куара. Във всички — дори в Миро, аз наистина харесвам това момче.

— И те те обичат, Ендър.

Той се засмя:

— На хората винаги им се струва, че ме обичат, докато не Заговоря. Новиня е по-прозорлива от всички — тя вече ме мрази, преди да съм казал истината.

— Ти си толкова сляп за себе си, колкото и всеки друг, Говорителю — рече Джейн. — Обещай ми, когато умреш, аз да Кажа истината за теб. Имам маса неща за казване.

— Задръж ги за себе си — рече отегчено Ендър. — Теб те бива в тая работа по-малко и от мен.

Той захвана списъка от въпроси, които чакаха отговор:

1. Защо преди всичко Новиня се е омъжила за Марсау?

2. Защо Марсау е ненавиждал децата си?

3. Защо Новиня ненавижда себе си?

4. Защо Миро ме повика да Говоря за смъртта на Либо?

5. Защо Ела ме повика да Говоря за смъртта на баща й?

6. Защо Новиня е променила решението си да Говоря за смъртта на Пипо?

7. Каква е непосредствената причина за смъртта на Марсау?

Спря на седмия въпрос. Не бе трудно да му отговори — беше въпрос на чиста медицина. И тъкмо поради това щеше да започне от него.

* * *

Лекарят, който бе аутопсирал Марсау, се наричаше Навио, което означаваше „кораб“.

— Няма нищо общо с ръста ми — рече той, като се смееше, — нито пък с това, че съм добър плувец. Цялото ми име е Енрике о Навигадор Каронада17. Можеш да си сигурен, че съм доволен от това, дето са взели прякора ми от „капитан“, а не от „малко оръдие“. Във второто има твърде много скрити значения.

Веселостта му не заблуди Ендър. Навио беше добър католик и се подчиняваше на епископа като всички останали. Бе решен да попречи на Ендър да научи каквото и да било; във всеки случай щеше да се радва, ако успее.

— Има два начина да получа отговор на въпросите си — рече тихо Ендър. — Мога да ти ги задам и ти да ми отговориш честно. Мога да подам молба до Междузвездния конгрес да ми предаде досието ти. Таксите за ансибала са много високи, а след като молбата ще е рутинна, а твоята съпротива — противозаконна, сумата ще бъде удържана от и без това отънелите фондове на колонията, ведно с удвоена сума за глобата и порицание за теб.

Усмивката се стопяваше от лицето на Навио с всяка изречена от Ендър дума. Отговори хладно:

— Разбира се, че ще отговоря на въпросите ти.

— В тая работа няма „разбира се“ — рече Ендър. — Вашият епископ е посъветвал хората на Милагре да водят непровокиран и несправедлив бойкот спрямо законно призован свещеник. Ще направиш голяма услуга на всички, като ги осведомиш, че ако тази бодряшка съпротива продължи, ще поискам статутът ми да бъде променен от свещеник на инквизитор. Мога да те уверя, че репутацията ми пред Междузвездния конгрес е много добра и че молбата ми ще бъде удовлетворена.

Навио прекрасно разбираше за какво става дума. Като инквизитор Ендър щеше да получи от Конгреса властта да отнеме на колонията католическия й лиценз въз основа на обвинение в религиозно преследване. Това щеше да предизвика ужасен катаклизъм всред лузитанците, дори само поради факта, че епископът щеше да бъде на бърза ръка освободен от поста си и изпратен във Ватикана, за да получи наказание.