Читать «Говорителя на мъртвите» онлайн - страница 89

— Защо ще направиш подобно нещо, след като знаеш, че не те искаме тук? — попита Навио.

— Някой е поискал да дойда тук, инак не бих дошъл — отвърна Ендър. — Когато те дразни, законът може и да не ти харесва, но той защищава маса католици в светове, където преобладаваща е друга вяра.

Навио забарабани с пръсти по бюрото си.

— Какви са въпросите ти, Говорителю? — попита той. — Хайде да свършваме с тази работа.

— За начало поне са съвсем лесни. Каква е приблизителната причина за смъртта на Маркос Мария Рибейра?

— Марсау! — възкликна Навио. — Не е възможно да те повикат да Говориш за неговата смърт. Та той почина само преди няколко седмици…

— Повикан съм да Говоря за няколко смърти, дом Навио, и реших да започна с Марсау.

Навио направи гримаса:

— Какво ще речеш, ако поискам доказателства за пълномощията ти?

Джейн прошепна в ухото на Ендър:

— Дай да шашнем малко това момче!

Терминалът на Навио мигновено се включи, появиха се официалните документи, а Джейн с най-авторитетния си тон заяви:

— Андрю Уигин, Говорител на мъртвите, е приел покана да обясни живота и смъртта на Маркос Мария Рибейра от град Милагре, колония Лузитания.

Не документите обаче впечатлиха Навио. По-скоро фактът, че дори не бе направил запитване, дори не бе включил терминала си. Навио веднага разбра, че компютърът бе задействан от бижуто в ухото на Говорителя, а това означаваше, че той разполага с подкрепа от най-високо място, подкрепа, която изискваше да се изпълняват всичките му желания. Никой на Лузитания, дори самата Боскиня, нямаше правото да върши това. Какъвто и да беше този Говорител, заключи Навио, той е по-едра риба, отколкото се надяваше да изпържи епископ Перегрино.

— Добре — рече Навио и се насили да се засмее. Очевидно той си напомни пак да стане весел. — И без това възнамерявах да ти помогна — нали разбираш, параноята на епископа не се разпростира върху всички.

Ендър отвърна на усмивката му, приел лицемерието му по номинала.

— Маркос Рибейра почина поради вроден недостатък. — Изломоти някакво дълго псевдолатинско название. — Изобщо не си го чувал, защото е доста рядко заболяване и се предава само по генетичен път. Започва в началото на пубертета и в повечето случаи се развива с постепенно заместване на екзокринните и енкокринните жлезиста тъкани с мастни клетки. Това означава, че постепенно с годините надбъбречните жлези, хипофизата, черният дроб, тестисите, щитовидната жлеза и тъй нататък се заместват от огромни натрупвания мастни клетки.

— Винаги ли е с фатален изход? Невъзвратимо?

— О, да. Всъщност Марсау изкара десет години повече от обичайното. Случаят му е забележителен заради няколко обстоятелства. Във всеки друг известен случай, — а те не са чак толкова много — болестта атакува първо тестисите, жертвата му става стерилна, а най-често — и импотентна. С тези шест здрави деца, явно, че тестисите на Маркос Рибейра са последните атакувани жлези. А след като са били атакувани, то развитието на болестта е било необичайно бързо — тестисите му бяха напълно заменени от мастни тъкани, докато значителна част от черния дроб и щитовидната жлеза още функционираха.