Читать «Говорителя на мъртвите» онлайн - страница 91

— Донякъде бе много мило от негова страна — рече Ендър. — Той по-скоро би повярвал, че болестта на Марсау е по-различна от всички документирани случаи. По-скоро би повярвал, че родителите й някакси не са забелязали болестта на Маркос, затова се е омъжила за него поради незнание, макар Бръсначът на Окъм да ни повелява да вярваме на най-простото обяснение: заболяването на Марсау е протекло като всички останали, първо е поразило тестисите, което означава, че всичките деца на Новиня са от другиго. Нищо чудно тогава че Марсау е бил ожесточен и гневен. Всяко от децата й му е напомняло, че тя спи с друг. Това навярно е било част от сделката им още отначало — че тя няма да му бъде вярна. Ала цели шест деца е доста сериозно натриване на носа.

— Възхитителните противоречия на религиозния живот — рече Джейн. — Тя съзнателно е избрала да му измени — ала никога дори не й е хрумвало да използва противозачатъчни средства.

— Провери ли чрез генетичен тест кой е най-вероятният им баща?

— Да не искаш да кажеш, че още не си се досетил?

— Досетих се, но исках да съм сигурен, че клиничните изследвания няма да опровергаят очевидния отговор.

— Либо е, разбира се. Какъв пес! Направил е шест деца на Новиня и четири на собствената си жена.

— Онова, което не разбирам — рече Ендър, — е защо Новиня не се е омъжила поначало за Либо? Няма никакъв смисъл да се омъжва за мъж, когото очевидно презира, за чиято болест явно знае, а сетне да вземе да ражда децата на мъжа, когото е обичала винаги.

— Неведоми и извратени са пътищата на човешката мисъл — припя Джейн. — Пинокио е бил абсолютен тъпанар, щом е поискал да стане истинско момче. Далеч по-добре си е бил с дървена глава.

* * *

Миро внимателно си проправяше път през гората. От време на време разпознаваше по някое дърво или си го въобразяваше — никое човешко същество не би могло да притежава усета на прасенцата за кръщаване на всяко дърво в гората. Ала, от друга страна, хората никога не са обожествявали дърветата като тотеми на предците си.

Миро нарочно бе избрал по-дълъг път до дървената къща на прасенцата. Още откак Либо бе приел Миро като свой втори помощник, който да работи редом с дъщеря му Уанда, той ги бе учил, че не бива да издават пътя от Милагре до дома на прасенцата. Някой ден, предупреждаваше ги Либо, може да се случат неприятности между хората и прасенцата; не бива да допуснем пътят да отведе жадуващите погром до тях. Затова днес Миро крачеше по отсрещния, по-високия бряг на потока.

Естествено, твърде скоро недалеко се появи прасенце, което го наблюдаваше. Тъкмо по този признак Либо бе стигнал преди години до извода, че женските сигурно живеят в тази посока; мъжките винаги поддържаха наблюдение върху зенадорите, когато те приближеха твърде много. Като спазваше настоятелните инструкции на Либо, Миро не се и опита да продължи в забранената посока. Странно, но винаги се обезкуражаваше, спомнеше ли си как изглеждаше тялото на Либо, когато го намериха двамата с Уанда. Той още не беше мъртъв; очите му бяха отворени и се цъклеха. Умря, чак когато Миро и Уанда коленичиха от двете му страни, всеки хванал окървавена ръка. О, Либо, кръвта още пулсираше, макар сърцето ти да бе оголено в разрязаните гърди. Да можеше да изречеш поне едничка дума, да ни кажеш защо са те убили.