Читать «Говорителя на мъртвите» онлайн - страница 148

И все пак фактът, че хората също го правеха, не придаваше никакъв смисъл на това. Освен другото, арестът и затворът за Миро и Уанда, ако изобщо се случат, ще имат смисъл, ако се погледне на хората като на единно общество, чийто враг са прасенцата; ако се реши, че всяко нещо, което би помогнало на прасенцата, ще е някаква заплаха за човечеството. Тогава наказанието спрямо хора, които са усъвършенствали културата на прасенцата, ще бъде наложено не за да се защитят прасенцата, а за да им се попречи да се развият.

В този момент Ендър ясно осъзна, че правилата, които контролираха контакта на хората с прасенцата, всъщност изобщо не действаха в защита на извънземните. Те действаха, за да гарантират властта и върховенството на хората. От тази гледна точка, като извършваха Съмнителните си дейности. Миро и Уанда бяха предатели спрямо егоизма на собствения си вид.

— Ренегати — рече гласно той.

— Какво? — рече Миро. — Какво каза?

— Ренегати. Онези, които се отричат от собствения си народ, и обявяват врага за свой.

— Аха — каза Миро.

— Не сме такива — каза Уанда.

— Такива сме — рече Миро.

— Аз не съм се отказала от човечеството!

— Ако се има предвид как го определя епископ Перегрино, то отдавна сме се отказали — рече Миро.

— Но така, както аз го определям… — понечи да каже тя.

— Според това как ти го определяш — рече Ендър, — прасенцата също са хора. Ето защо сте ренегати.

— Струва ми се, каза, че се отнасяме към прасенцата като към животни! — рече Уанда.

— След като не ги държите отговорни, след като не им задавате преки въпроси, след като се опитвате да ги измамите, тогава се отнасяте към тях като към животни.

— С други думи — намеси се Миро, — когато спазваме правилата на комитета.

— Да — рече Уанда, — да, това е вярно, ние сме ренегати.

— А ти? — попита Миро. — Ти защо си ренегат?

— О, човешката раса ме изрита много отдавна. Ето защо станах Говорител на мъртвите.

След тези думи излязоха на просеката на прасенцата.

* * *

Мама я нямаше на вечеря. Миро — също. Това бе добре дошло за Ела. Когато някой от двама им беше у дома, Ела губеше властта си; не можеше да държи под контрол по-малките. Но нито Миро, нито майка им можеха да заемат мястото на Ела. Никой не се подчиняваше на Ела, но и никой друг не се опитваше да поддържа реда. Затова бе по-спокойно, по-лесно, когато двамината ги нямаше.

Не че малките и сега се държаха кой знае колко добре. Те просто й се съпротивляваха по-слабо. Наложи й се само да извика няколко пъти на Грего, за да спре да ръга и рита Куара под масата. А днес и Куим, и Олядо се държаха добре. Нямаше го обичайното им дърлене.

Докато не свърши вечерята.

Куим се облегна назад на стола си и се усмихна злобно на Олядо.

— Значи ти си научил шпионина как да отвори файловете на мама.