Читать «Говорителя на мъртвите» онлайн - страница 149

Олядо се обърна към Ела:

— Пак оставяш Куим да си оцапа устата, Ела. Трябва да се поддържа по-голяма чистота.

Това беше начинът на Олядо да призове Ела на помощ — чрез хумор.

Куим не искаше Олядо да получи никаква помощ.

— Ела този път не е на твоя страна, Олядо. Никой не е на твоя страна. Ти си помогнал на онзи подъл шпионин да отвори файловете на мама и това те прави толкова виновен, колкото и него. Той е слуга на дявола, значи и ти си такъв.

Ела усети как тялото на Олядо се напряга от ярост; представи си за миг как ще хвърли чинията си върху Куим. Ала този миг премина. Олядо се успокои:

— Съжалявам — рече той, — нямах намерение да го правя.

Той се предаваше пред Куим. Признаваше, че Куим е прав.

— Надявам се — намеси се Ела, — имаш предвид, че съжаляваш, защото не си имал намерение да го направиш. Надявам се, че не се извиняваш, защото си помогнал на Говорителя на мъртвите.

— Разбира се, че се извинява, защото е помогнал на шпионина — рече Куим.

— Защото — рече Ела — ние сме длъжни да помагаме на Говорителя с всички сили.

Куим скочи на крака, наведе се над масата, за да изкрещи в лицето й:

— Как можеш да твърдиш такова нещо! Той е нарушил мамината неприкосновеност, разкривал е тайните й, той…

За своя изненада Ела също скочи и закрещя срещу него, при това по-силно:

— Тайните на мама са причината за половината отрова в тази къща! Тайните на мама са причината всички да сме болни, включително и тя самата! Затова може би единственото правилно нещо ще е да се откраднат всичките й тайни и да излязат наяве, преди да са ни убили!

Тя спря да вика. И Куим, и Олядо се бяха изправили пред нея, притиснати към стената, сякаш думите й бяха куршуми, които ги екзекутираха. Тихо, но напрегнато Ела продължи:

— Ако питате мен. Говорителя на мъртвите е единствената ни възможност да се превърнем отново в семейство. А тайните на мама са единственото препятствие по този път. Затова днес аз му казах всичко, за което знам, че го има във файловете на мама; искам да му дам всяко зрънце истина, което мога да открия.

— Тогава ти си най-лошата предателка от всички — рече Куим.

Гласът му трепереше. Беше на ръба да се разплаче.

— Аз твърдя, че да се помага на Говорителя на мъртвите е проява на лоялност — отвърна Ела. — Единственото предателство е да се подчиняваме на мама, защото онова, което тя иска, върху което е работила цял живот, е собствената й разруха и унищожението на това семейство.

За изненада на Ела не Куим, а Олядо се разплака. Сълзотворните му жлези, естествено, не действаха, ампутирани при присаждането на очите му. Затова очите му не овлажняха с прииждащите ридания. Вместо това той се преви на две и изстена, сетне се отпусна покрай стената, докато не седна на пода, с глава между коленете — ридаеше и ридаеше. Ела разбра защо. Защото тя му бе казала, че обичта му към Говорителя не бе проява на нелоялност, че не бе съгрешил, а той вярваше на думите й, знаеше, че казаното бе истина.

Тя вдигна поглед от Олядо и видя майка си, застанала на прага на вратата. Ела усети как отслабва вътрешно, как се разтреперва при мисълта, че може би майка й бе дочула всичко.