Читать «Говорителя на мъртвите» онлайн - страница 146

— Какво би трябвало да означава това? Че действително си истинският Говорител ли? — Миро очевидно сметна това предположение за нелепо в невъзможно. — Предполагам, че имаш и някой и друг бъгер, който обикаля в орбита със звездолета ти и чака да го доведеш и…

— Означава едно — прекъсна го Уанда: — този аматьор смята, че е по-добре квалифициран от нас да се справи с прасенцата. Що се отнася до мен, това е доказателство, че не биваше изобщо да се съгласяваме да го водим при…

В този миг Уанда се спря да говори, защото изпод храсталака се подаде едно прасенце. Беше по-малко, отколкото Ендър бе очаквал. Мирисът му, макар и не съвсем неприятен, беше по-силен, отколкото можеше да му внуши компютърната симулация на Джейн.

— Твърде късно — прошепна Ендър. — Мисля, че вече се срещнахме.

Изражението на прасенцето, ако изобщо имаше такова, беше напълно неразгадаемо за Ендър. Миро и Уанда обаче долавяха нещо от този език на жестовете.

— Той е удивен — прошепна Уанда.

Като му показваше, че разбира онова, което той не схваща, тя го поставяше на мястото му. Добре. Ендър знаеше, че тук е новак. Надяваше се обаче, че ги бе пораздрусал малко, че ги бе извадил от неоспорвания им начин на мислене. Очевидно бе, че следваха добре установени шаблони. Ако се надяваше да получи изобщо помощ от тях, те трябваше да нарушат тези стари модели и да стигнат до нови заключения.

— Лийф-ийтър — рече Миро.

Лийф-ийтър не откъсваше поглед от Ендър.

— Говорителя на мъртвите — рече той.

— Ние го доведохме — каза Уанда.

Лийф-ийтър се обърна и изчезна в храстите.

— Какво означава това? — попита Ендър. — Че си тръгна ли?

— Да не искаш да кажеш, че още не си разбрал? — попита Уанда.

— Независимо дали ви харесва, или не — рече Ендър, — прасенцата искат да говорят с мен и аз ще разговарям с тях. Мисля, че ще е по-добре, ако ми помагате да се ориентирам какво става. Или вие също не разбирате?

Видя как се борят с раздразнението си. Но сетне, за радост на Ендър, Миро взе решение. Вместо да говори надменно, заприказва простичко, меко:

— Да. И ние не разбираме. Все още си играем на догадки с прасенцата. Те ни задават въпроси, ние им задаваме въпроси и въпреки всичките ни усилия, нито те, нито ние някога сме разкривали нещо особено. Дори не им задаваме въпроси, чиито отговори наистина искаме да узнаем, защото се боим, че ще научат от въпросите ни повече за нас.

Уанда не желаеше да се съобрази с решението на Миро да сътрудничи:

— Ние знаем повече, отколкото ти ще научиш за двайсет години — рече тя. — И си луд, ако смяташ, че можеш да узнаеш онова, което ние знаем, в един десетминутен разговор в гората.

— Нямам нужда да науча онова, което вие знаете — рече Ендър.

— Така ли смяташ? — попита Уанда.

— Защото сте с мен — усмихна се Ендър.

Миро го разбра и го прие като комплимент. И отвърна на усмивката.

— Ето какво знаем, а то никак не е много. Лийф-ийтър вероятно не се радва да те види. Има разкол между него и едно прасенце на име Човек. След като си помислиха, че няма да те доведем, Лийф-ийтър беше сигурен, че е спечелил. А сега победата му е отнета. Може би спасихме живота на Човек.