Читать «Говорителя на мъртвите» онлайн - страница 147

— За сметка на живота на Лийф-ийтър ли? — попита Ендър.

— Кой знае? Моето вътрешно чувство е, че бъдещето на Човек е подложено на риск, докато това на Лийф-ийтър не е. Той просто се опита да провали Човек, а не толкова да спечели.

— Но не сте сигурни.

— Това е едно от нещата, за които никога не питаме — усмихна се отново Миро. — Но ти си прав. Това се е превърнало в навик: обикновено дори не забелязваме, че не питаме.

Уанда се ядоса:

— Прав ли бил? Той дори не ни е видял да работим и изведнъж се превръща в критик на…

Ендър обаче нямаше никакъв интерес да ги гледа как се дърлят. Пое в посоката, в която бе изчезнал Лийф-ийтър, остави ги да го последват, ако искат. Те, разбира се, го сториха, оставиха спора си за по-кьсно. След като установи, че го следват, той отново започна да ги разпитва.

— Тези Съмнителни дейности, които сте извършили… — рече, без да се се спира, той, — въведохте ли нови храни в режима им?

— Научихме ги как да ядат корените на мердоната — каза Уанда. Тонът й беше отсечен, делови, но поне му говореше. Не позволяваше на гнева си да й попречи да участва в, както изглеждаше, решителна среща с прасенцата. — Как да унищожат съдържанието на цианид, като ги киснат и сушат на слънцето. Това бе краткосрочното решение.

— Дългосрочното бе в някои от отхвърлените от мама адаптации на амаранта — рече Миро. — Тя създаде сорт амарант, който толкова добре се приспособяваше към условията на Лузитания, че не беше много добър за хората. С прекалено голямо съдържание на лузитански протеин, за сметка на земния. Ала за прасенцата той изглеждаше подходящ. Помолих Ела да ми даде някои от отхвърлените сортове, без да й казвам колко е важно това.

Не се заблуждавайте относно онова, което Ела прави, уж без да знае, рече си на ум Ендър.

— Либо им ги даде, научи ги как да ги садят. А после — как да ги смелят, да направят брашно, сетне — хляб. Гаден на вкус, ала за първи път получиха възможността да контролират храненето си. Оттогава надебеляха и станаха нахални.

Тонът на Уанда беше горчив:

— Но те убиха татко веднага, след като отнесоха на съпругите първите самуни хляб.

Ендър повървя известно време в мълчание, опитваше се да открие смисъла във всичко това. Прасенцата са убили Либо веднага, след като ги е спасил от глад? Немислимо, ала въпреки това се бе случило. Как би могло подобно общество да се развива, след като убива онези, които допринасят най-много за оцеляването му? Би трябвало да направят обратното — да наградят най-ценните, като увеличат възможността им за възпроизвеждане. Тъкмо по този начин общностите увеличават възможностите си да оцелеят като групи. Как биха могли тези прасенца да оцелеят, след като убиват онези, които са допринесли най-много за оцеляването им?

И все пак имаше и човешки прецеденти. Тези деца — Миро и Уанда, с техните Съмнителни дейности, те бяха по-добри и по-мъдри в дългосрочен аспект, отколкото комитетът на Междузвездния конгрес, който бе съставил правилата. Ако ги усетят обаче, ще ги отведат от родната им планета на някой друг свят — а това си бе смъртна присъда, защото, преди изобщо да могат да се завърнат, всичките им познати ще са мъртви, а би могло и да бъдат съдени и вероятно — тикнати в затвора. Нито идеите им, нито гените им ще се разпространят и обществото ще изгуби от това.