Читать «Планетата на Шекспир» онлайн - страница 16

Мисля като човек от плът и кръв, каза си той, а не като безтелесен мозък. Плътта още се държи за мен. кръвта не иска да напусне жилите ми.

Ученият продължаваше да говори.

Особено трябва да се въздържаме, казваше той, от автоматичното определяне на проявата като нещо, което притежава тайнствени или духовни характеристики.

Беше просто едно от тези обикновени неща, рече дамата, радостна да стигнат до споразумение.

Трябва здраво да пазим в съзнанието си мисълта, поправи я ученият, че във вселената няма обикновени неща. Нищо не се случва, за да бъде отхвърлено небрежно настрана. Има смисъл във всяко едно нещо, което се случва. Винаги има причина — можете да сте сигурни в това, а след време ще има също така и следствие.

Иска ми се, обади се монахът, да можех да съм толкова сигурен, колкото вас.

Иска ми се, каза дамата, да не бяхме кацали на тази планета. Такова противно, забутано място.

7

— Трябва да се въздържате — каза Никодим. — Не прекалявайте. Малко супа „Виши“, едно тънко парченце от печеното, половин картоф. Трябва да разберете, че стомахът ви не е работил стотици години. Естествено, бил е замразен и не е могъл да се повреди, но дори и така е необходимо да му се даде възможност да влезе отново във форма. След няколко дена ще можете да се храните пак нормално.

Хортън изгледа храната.

— Откъде си взел това ядене? — попита той. — Сигурно не е донесено от Земята.

— Забравих — рече Никодим. — Разбира се, че не можехте да знаете. На борда разполагаме с най-добрия модел преобразовател на материя, който е бил произведен до момента на тръгването ни.

— Искаш да кажеш, че просто си хвърлил вътре малко пясък?

— Е, не точно така. Не е чак толкова елементарно. Но правилно сте схванали идеята.

— Чакай малко — каза Хортън. — Има нещо много погрешно. Не си спомням никакви преобразователи на материя. Говореше се за тях естествено и някои, изглежда, се надяваха, че може да се сглоби един, но доколкото си спомням…

— Има определени неща, сър — побърза да каже Никодим, — с които не сте запознат. Едно от тях е, че когато преминахте в студения сън, не тръгнахме веднага.

— Намекваш, че е имало закъснение?

— Е, да. В действителност доста сериозно закъснение.

— За бога, не се прави на загадъчен. Колко дълго?

— Добре, някъде около петдесет години.

— Петдесет години! Защо петдесет години? Защо са ни потопили в студения сън и после са чакали петдесет години?

— На практика нямаше нищо спешно — рече Никодим. — Очакваше се проектът да обхване доста дълго време, двеста-триста години или малко повече, преди да се завърне някой кораб с новини за обитаеми планети, така че закъснение от петдесет години не изглеждаше прекалено голямо, ако през това време бе възможно да се разработят различни системи, които биха дали по-добър шанс за успех.