Читать «Планетата на Шекспир» онлайн - страница 17

— Като преобразовател на материя например.

— Да, това бе едно от нещата. Не бе абсолютно необходимо, разбира се, но удобно и даващо по-голяма свобода. По-важното бе, че имаше определени особености в конструкцията на кораба, които, ако можеха да бъдат разработени…

— И те бяха разработени?

— Повечето от тях — отвърна Никодим.

— Никога не са ни казвали, че ще има такова закъснение — рече Хортън. Нито на нас, нито на останалите екипажи, които участваха в тренировките по това време. Ако някой от другите екипажи знаеше, щяха да ни съобщят.

— Не беше нужно да знаете — обясни Никодим. — Можеше да се стигне до нелогично възражение от ваша страна, ако ви бяха казали. А беше важно човешките екипажи да са готови, когато корабите излязат на старт. Виждате ли, всички вие бяхте много особени хора. Може би си спомняте колко внимателно бяхте подбрани.

— Господи, да. С компютри изчисляваха вероятностите ни за оцеляване. Отново и отново измерваха психологичните ни профили. Почти ни износиха с физическите тестове. И ни присадиха в мозъците това телепатично апаратче, за да можем да разговаряме с Кораба, което бе най-досадното от всичко. Май че си спомням — трябваха месеци, за да се научим да го използваме правилно. Но защо ни е било всичко това, след като после са ни набутали набързо в хладилника? Просто бихме могли да чакаме в готовност.

— При такъв подход — каза Никодим — щяхте да остарявате с всяка година. Да не са съвсем млади, но и да не са твърде възрастни бе един от факторите при подбора на екипажите. Не би имало особен смисъл да се изпращат старчета. А в студения сън вие не остарявахте. Времето нямаше значение за вас, защото при студения сън времето е без значение. По начина, по който се постъпи, екипажите бяха поставени в готовност, като способностите и възможностите им не се намаляваха с времето, необходимо да се отстранят други технически грешки. Корабите можеха да тръгнат и веднага след замразяването ви, но след петдесет години шансовете на корабите и вашите собствени шансове бяха значително повишени. Системите за поддържане на живота на мозъците бяха усъвършенствани до такава стенен, каквато се смяташе за невъзможна преди петдесет години, връзката между мозъците и кораба бе направена по-ефикасна, чувствителна и почти безотказна. Системите за студения сън бяха подобрени.

— Чувствата ми по този въпрос са раздвоени — рече Хортън. — Струва ми се обаче, че това няма никакво значение лично за мен. Ако човек не може да изживее живота си в собственото си време, предполагам, че става несъществено кога ще го изживее. Това, за което съжалявам, е, че съм останал сам. Между Хелън и мен имаше нещо, а харесвах и другите двама. Също така мисля, че имам някаква вина за това, че те умряха, а аз оживях. Казваш, че си ми спасил живота, защото съм бил в камера номер едно. Ако аз не бях в нея, някой от останалите би живял, а аз щях да съм мъртъв сега.

— Не трябва да изпитвате никаква вина — обърна се към него Никодим. — Ако някой трябва да се чувства виновен, това съм аз, но аз нямам чувство за вина, защото разумът ми казва, че съм действал според възможностите си при съвременната технология. Но вие — вие не сте част от това. Вие не сте направили нищо, не сте участвали във взимането на никакво решение.