Читать «Планетата на Шекспир» онлайн - страница 18
Клифърд Саймък
— Да. знам. Но дори и така не мога да избегна мисълта…
— Изяжте си супата — прекъсна го Никодим. — Печеното изстива.
Хортън глътна една лъжица от супата.
— Вкусна е — рече той.
— Разбира се. Казах ви, че мога да бъда майстор-готвач.
— Можеш да бъдеш — повтори Хортън. — Странен начин на изразяване. Или си готвач, или не си. Но казваш, че можеш да бъдеш. Така отговори и на въпроса, дали си инженер. Не че си такъв, а че можеш да бъдеш такъв. Струва ми се, приятелю, че можеш да бъдеш много неща. Преди малко намекна, че си също и добър техник по студения сън.
— Но начинът, по който се изразявам, е съвсем точен — възрази Никодим. — Точно така е. В момента съм готвач и мога да бъда инженер или математик, или астроном, или геолог…
— Не е необходимо ти да си геолог. Аз съм геологът на тази експедиция. Хелън бе биолог и химик.
— Някой ден — каза Никодим — може да има нужда от двама геолози.
— Това е смешно — рече Хортън. — Няма човек или робот, който да владее толкова много неща, колкото казваш, че си или можеш да владееш. Ще са необходими години обучение и докато учиш всяка нова специалност или дисциплина, ще губиш част от предишните си знания. Освен това ти си просто робот-помощник, който изобщо не е специализиран. Нека да погледнем нещата капацитетът на мозъка ти е малък и системата ти за реакции е сравнително нечувствителна. Кораба каза, че си бил избран именно заради простото ти устройство — защото твърде малко неща биха могли да ти се развалят.
— Всичко това наистина е вярно — съгласи се Никодим. — Аз съм това, което казвате. Машина за изпълнение на поръчки, за вдигане на предмети и за още малко неща. Капацитетът на мозъка ми е малък. Но когато имаш два мозъка или три…
Хортън изпусна лъжицата си на масата.
— Ти си луд! — извика той. — Никой няма два мозъка.
— Аз имам — отвърна спокойно Никодим. — Точно в момента имам два мозъка — стария стандартен глупав мозък на робот и мозъка на готвач, а ако искам, мога да добавя още един мозък, въпреки че не знам какъв вид мозък би допълнил този на готвач. Може би мозък на диетолог, макар в набора да няма такъв вид мозък.
Хортън се овладя с усилие.
— Нека да започнем отначало — рече той. — Нека да тръгнем от прости неща и да вървим бавно и ясно, така че глупавият ми човешки мозък да може да следи какво казваш.
— Това бяха онези петдесет години — обясни Никодим.
— Какви петдесет години, по дяволите?
— Онези петдесет години, които изминаха след замразяването ви. За петдесет години могат да се извършат доста успешни изследвания и разработки, ако много хора се захванат с това. Вие тренирахте със съвършен робот, нали — най-добрия образец на хуманоидна машина, който някога е бил създаден.
— Да, така беше — отговори Хортън. — Спомням си го, сякаш бе едва вчера…
— За вас — каза Никодим — ще е едва вчера. Хилядите години оттогава са нищо за вас.