Читать «Планетата на Шекспир» онлайн - страница 15

Клифърд Саймък

Но както и да е било, той се бе превърнал накрая в символ на Епохата на вярата в един материалистичен свят и един писател, който бе разговарял с него, го описваше като средновековен човек, запазил се в по-нови времена. Образът, очертан в интервюто, публикувано в списание с широк читателски кръг и написано от обигран човек, който за по-драматичен ефект не се бе поколебал да го поразкраси леко, бе дал тласъка, издигнал след няколко години монаха до висотата на обикновен човек, който има необходимото прозрение да се върне към изворите на вярата и могъществото на душата, за да противопостави тази вяра на нашествието на научната мисъл.

Можеше да стане абат, помисли си той в прилив на гордост, може би дори повече от абат. А когато си даде сметка за горделивостта, не направи повече от символично усилие да я възпре. Защото горделивостта, каза си той, горделивостта и накрая откровеността бяха всичко. което си бе оставил. Когато старият абат бе призован от Бога, бяха го известили по различни странични пътища. че би могъл да наследи абата. Но изведнъж, уплашен отново, този път от отговорността и поста, той бе помолил да остане в простата си килия и с обикновените си задачи и тъй като орденът се отнасяше към него с голямо уважение, молбата му бе удовлетворена. Все пак, мислейки за това оттогава и пропит от откровеност сега, той позволи на съмнението, което бе потискал преди, да излезе навън. То бе следното — дали молбата му бе удовлетворена не защото орденът имаше голямо уважение към него, а защото орденът, познавайки го твърде добре, бе разбрал какъв жалък абат би представлявал? Като се има предвид благоприятната реклама, която би предизвикало назначаването му, поради широкото одобрение, с което се ползваше, не е ли бил принуден орденът да се почувства задължен да му направи най-малкото предложение? И не премина ли искрена въздишка от облекчение през цялата обител, когато той отказа?

Всичко е поради страха, помисли си той, човек, преследван през целия си живот от страх, ако не от страх от смъртта, то от страх от самия живот. Може би в края на краищата не е имало нужда да се страхува. Може би след всичката тази страхливост не е имало в действителност нищо, от което да се страхува, много вероятно бе собствената му неадекватност и неразбиране да са го накарали да се страхува.