Читать «Абдуллах земният и Абдуллах морският» онлайн - страница 4

Като чул думите му, рибарят се успокоил и страхът му изчезнал.

8. След нищетата — радост

Абдуллах рибарят го попитал за името му.

— Казвам се Абдуллах морският — отвърнал той. — А как се казваш ти?

— Казвам се Абдуллах рибарят — казал рибарят.

— Ти живееш на земята, аз те преименувам Абдуллах земният. От днес ще станем приятели. И нека се закълнем да си бъдем верни във всичко и да се срещаме всяка сутрин. Ти ще ми носиш каквото избереш от земните плодове, а аз ще ти давам каквото ти хареса от морските съкровища.

Абдуллах земният се зарадвал и го върнал в морето. Абдуллах морският се скрил уж за малко в морето и не се върнал.

— Този човек ме измами — казал си Абдуллах земният. — Да бях го взел със себе си, за да го показвам на пазара, да се чудят на странния му вид, щях да събера много пари.

Както съжалявал за загубата на тази рядка възможност, изведнъж Абдуллах морският се показал с ръце, пълни със скъпоценни камъни — рубини, смарагди, сапфири и корали. Абдуллах земният се зарадвал много и повярвал на думите му. След като обещал да му приготви на другия ден кошница, пълна с плодове, те се сбогували.

— Ако не ме намериш — казал Абдуллах морският, — повикай ме по име, аз начаса ще изляза при тебе.

Абдуллах земният си тръгнал, зарадван от това огромно богатство, каквото и насън никога не бил виждал.

9. Връщане на дълга

Абдуллах земният не забравил милостта на приятеля си хлебаря, забързал към дюкяна му и го повикал. Разделил по равно за себе си и за него всички скъпоценности. Хлебарят много се зарадвал на това огромно богатство, благодарил му за верността. Понесъл към къщата на рибаря всичкия хляб от фурната и му дал всичките си пари. Абдуллах земният отишъл на пазара, купил от най-вкусните ястия, плодове и сладкиши и се върнал при децата си радостен. Амина и братята й се зарадвали на богатството и сполуката.

10. В ръцете на царя

На другата сутрин Абдуллах земният отишъл при приятеля си Абдуллах морския. На главата си носел кошница, пълна с най-вкусни плодове. Като стигнал морето, той извикал:

— Абдуллах морски!

Абдуллах морският излязъл, поздравил го и взел приготвените плодове. Кошницата му напълнил със скъпоценности от морското съкровище. Абдуллах земният се върнал в къщи. Взел няколко перли да продаде на пазара. Когато златарите видели какво носи, помислили, че е крадец, и повикали стражата да го арестува. След като го оскърбили и били, завели го при царя. Царят го попитал учудено:

— Откъде си взел тези скъпоценности?

Абдуллах земният му разказал цялата си история. Царят го утешил, укорил златарите и стражата и ги наказал за постъпката им. Царят харесал рибаря за добрите обноски и големия ум и му казал:

— Парите, синко мой, се нуждаят от висок сан, за да ги покровителствува от обидите на неразумните и злобните. Аз ще те оженя за дъщеря си, ще те направя мой везир и никой от днес няма да се осмели да ти причини страдание.

11. Верността на двамата приятели