Читать «Абдуллах земният и Абдуллах морският» онлайн - страница 3

5. Рибарят и дъщеря му

На четиридесет и първия ден рибарят седнал да размисли за този застой в работата. Натъжил се и заплакал. Разтревожена от скръбта на баща си, дъщеря му Амина го попитала:

— Защо плачеш, татко?

Той й разказал всичко.

— Показа ли хлебарят ненавист и недоволство? Обидил ли те е с някоя дума, татко? — попитала тя.

— Не, момичето ми, точно обратно. Той се радва, като ме види, и ласкаво ми се усмихва. Ала много ме е срам, защото не съм му върнал нищо от заема. Вече четиридесет дни изминаха, без да уловя нито една риба, за да я подаря на този благороден хлебар, който ни обгради с щедростта си. Искал съм много пъти да скъсам мрежата си и да я хвърля, за да не се мъча с нея всеки ден без полза.

— Човек трябва да се труди, дори и да не постигне успех — казала дъщеря му. — Упоритият непременно ще успее, татко.

След нищетата непременно идва богатството, а след трудността — радостта. И кой знае? Може би днес е краят на трудните дни и началото на дните на благоденствие и радост.

6. Трупът на магарето

Абдуллах рибарят излязъл от къщи радостен от думите на дъщеря си. И щом стигнал морето, хвърлил мрежата. Изчакал малко, после я задърпал, но видял, че е много тежка. „Без съмнение нещастните дни свършиха — казал си той — и идва радостно време.“

След малко усилия и голяма умора извадил мрежата, но намерил в нея трупа на умряло магаре. Радостта и надеждата му се сменили с горест и мъка. Абдуллах рибарят си казал: „Писано ми е страдание и печал. Не мога да разчитам, че след този ден ще уловя нещо. А си мислех, че е последният нещастен ден и първият радостен ден. Излезе най-печалният ден. Никога досега не съм улавял подобно на това мъртво магаре, което едва не ме уби с противната си миризма.“ Той решил да разкъса и да хвърли мрежата, после да се върне в къщи, загубил надежда в доброто. Ала си спомнил съвета на дъщеря си и съзнал, че след силния мраз на зимата идва веселата пролет, след жегата на лятото идва красивата есен, след мъките на отчаянието следва радостта. Абдуллах се примирил с отреденото му, изхвърлил от мрежата трупа на мъртвото магаре и я изчистил. След това отишъл на друго място край морето да си търси късмета.

7. Абдуллах морският

След като се помолил на аллаха да му помогне, той хвърлил мрежата в морето и изчакал доста време, после я задърпал, но видял, че много тежи. Абдуллах взел да я дърпа с всички сили. Когато я изтеглил, намерил в нея един мъж със странна външност. Той имал човешко тяло и дълга опашка, като на риба. Рибарят се уплашил, помислил, че е някой дух, даже извикал от ужас и страх и поискал да избяга. Но човекът го извикал любезно и му заговорил на чист арабски език.

— О, приятелю, не се страхувай от мен. Аз съм човек като теб, не съм дух, както предполагаш. И аз като теб съм роб на аллаха. Само че ти си земен човек, живееш на земята, а аз съм морски човек и живея в морето.