Читать «Абдуллах земният и Абдуллах морският» онлайн

Йордан Милев

Абдуллах земният и Абдуллах морският

1. Абдуллах рибарят

2. На брега на морето

3. Абдуллах хлебарят

4. Дни на несполука

5. Рибарят и дъщеря му

6. Трупът на магарето

7. Абдуллах морският

8. След нищетата — радост

9. Връщане на дълга

10. В ръцете на царя

11. Верността на двамата приятели

12. Чудесата на морето

13. Лъжата на земния

14. Край на приказката

Абдуллах земният и Абдуллах морският

1. Абдуллах рибарят

Абдуллах рибарят бил много беден човек. Децата му били десет и по цели дни се трудел да изкара прехраната им. А имал само една мрежа. С нея ловял риба в морето, продавал я и купувал храна за себе си, за десетте си деца и бедната си жена.

Това продължило до смъртта на жена му. Абдуллах скърбял много за жена си, но разбрал, че мъката не помага, оставил се на волята на аллаха, примирил се безропотно със съдбата.

Рано на другия ден Абдуллах рибарят се запътил към морето, а на дъщеря си Амина поръчал да гледа братята си. Амина била възпитано и умно момиче. Грижела се добре за своите братя.

След смъртта на майката Амина станала втора майка на децата, обсипвала ги с нежност и ласка, утешавала ги, притичвала им се на помощ, правела всичко необходимо за тях.

2. На брега на морето

Когато стигнал на брега на морето, Абдуллах рибарят хвърлил мрежата във водата и я измъкнал, но не намерил в нея риба. Той я хвърлил в морето повторно и я извадил, но риба пак нямало.

После я хвърлил трети път, изчакал малко и когато взел да я тегли, видял, че тежи. Абдуллах рибарят се зарадвал, мислейки, че е пълна с риба, но радостта му не била за дълго. Къто извадил мрежата от морето, открил, че е пълна с пясък, водорасли и тиня. Изхвърлил съдържанието й, изчистил я и я изпрал, после заметнал още веднъж с надежда да улови риба. Абдуллах рибарят изчакал доста време и взел да изтегля мрежата, но видял, че тежи много. Това го зарадвало и си рекъл: „Не ще и дума — мрежата този път е пълна с риба“. После я дръпнал с всички сили и с голям труд я измъкнал. Ала намерил едно гърне, пълно с тиня и камъчета. Абдуллах рибарят се натъжил много заради лошия си късмет. „Радостта идва след камъка — рекъл си той. — Ако упорствувам, няма да оставя децата си без храна в такъв ден, какъвто не съм имал през целия си живот.“ После хвърлил гърнето, изчистил мрежата, изпрал я и отишъл на друго място. Заметнал мрежата в морето, но все нищо.

Така Абдуллах рибарят се местил от място на място, хвърлял, но без полза. До вечерта не уловил нито една риба. Тръгнал си Абдуллах рибарят бавно за в къщи, натъжен от несполуката си в този нещастен ден.

3. Абдуллах хлебарят

Абдуллах рибарят вървял по пътя печален. Мислел си за десетте си деца, които от сутринта оставил в къщи без храна. Така стигнал до дюкяна на хлебаря — известен богаташ на име Абдуллах хлебарят. Пред дюкяна се трупали хора, за да купят хляб. Абдуллах хлебарят бил зает с продажбата. Абдуллах рибарят бил гладен, не бил вкусил нищо през деня. Като видял пред себе си хляб, току-що изваден от фурната, прияло му се, спомнил си за десетте си гладни деца и го заболяло, че е беден и не може да купи нищо за хапване. Ала се примирил и решил, че непременно ще му излезе късметът.