Читать «Абдуллах земният и Абдуллах морският» онлайн - страница 2

Абдуллах хлебарят, собственикът на фурната, бил човек милостив и щедър, обичал да прави добрини. Видял, че Абдуллах рибарят стои пред дюкяна му тъжен, угрижен и гледа хляба с въздишка и скръб, разбрал, че е гладен бедняк, досетил се, че му се яде, но срамът и скромността му пречат да си поиска хляб.

— Добре ми дошъл, рибарю — казал ласкаво усмихнат той, — ела, скъпи приятелю, и вземи колкото хляб ти трябва.

Абдуллах рибарят замълчал, объркан и смутен. Не се осмелил да поиска хляб, защото въпреки бедността си бил горд и не бил свикнал никога в живота си да проси. Абдуллах хлебарят разбрал какво става в душата му и казал:

— Не се срамувай, приятелю мой, аз не искам да ми платиш сега за хляба, който ще вземеш.

Абдуллах рибарят се престрашил и казал:

— Истина е, о, господарю, че ми е неудобно пред теб. Нямам пари да купя колкото хляб ми трябва днес. Ако искаш, да ти дам мрежата като залог за хляба, който ще взема за десетте си малки деца, останали от сутринта без храна. И когато небето ми дари богатство, ще ти платя за хляба.

Състраданието на хлебаря се усилило и той казал:

— Та откъде ще получиш пари, ако ти взема мрежата, с която ловиш? Не, не се безпокой за това, о, приятелю мой, ела и вземи колкото хляб искаш. А за цената му ми донеси риба, когато уловиш.

Като видял колебанието, смущението и скромността на рибаря, хлебарят му дал достатъчно хляб за него и за десетте му деца и казал:

— Вземи тези пари, о, приятелю мой, и купи с тях за десетте си деца малко месо, плодове и сладкиши.

Абдуллах рибарят му благодарил за щедростта и великодушието и ги взел. Тръгнал си радостен и купил за децата най-вкусните ястия. После се върнал в къщи, заменил отчаянието си с надежда, тъгата с радост.

4. Дни на несполука

На другия ден Абдуллах рибарят отишъл край морето. Продължил да хвърля мрежата във водата и да я изважда, без да улови нито една риба. И така — докато мръкнало. Тогава си тръгнал обратно за в къщи. А когато наближил дюкяна на Абдуллах хлебаря, ускорил ход, за да не го види. Ала хлебарят го забелязал, че бърза, и разбрал, че срамът и скромността му пречат да поиска нужния му хляб и пари този път.

— Ела, о, приятелю мой, рибарю — повикал хлебарят, — нима си забравил да вземеш хляб тази вечер?

Рибарят се върнал смутен и срамежливо продумал:

— Не, не съм забравил, о, господарю. Срамът ми пречи да направя това, защото не съм уловил нито една риба и не мога да ти върна нито заетите пари, нито стойността на хляба.

— Не се безпокой, о, братко. Аз няма да взема от теб нито пари, нито риба, докато нуждата не се смени с богатство. Кълна ти се в името на аллах да не се срамуваш да искаш всичко, което ти трябва от мен — отвърнал ласкаво и с усмивка хлебарят.

После му дал хляб и пари, както и предишната вечер. Рибарят ги взел, благодарил му и купил на децата си храна, сладкиши и плодове. Така рибарят продължил всеки ден да ходи край морето и да хвърля по цели дни мрежата, без да може да улови нещо. А вечер отивал в дюкяна на хлебаря, вземал колкото хляб и пари му трябвали и купувал на децата си всичко, от което се нуждаели. Това продължило четиридесет дни.