Читать «Абдуллах земният и Абдуллах морският» онлайн - страница 5

От този ден Абдуллах земният станал царски везир и зет. Той довел децата си в двореца, дето били обкръжени с почит и уважение.

Не забравил и приятеля си Абдуллах хлебаря, който го утешавал в дните на голямата беда. Абдуллах земният отишъл до фурната, но я намерил затворена. Попитал хората за къщата му, за да го намери. Разбрал, че хлебарят е болен. Той го повикал. Като чул вика, хлебарят дошъл бързо и го прегърнал, зарадван от посещението му.

— Защо си затворил дюкяна? — попитал Абдуллах земният.

— Узнах за униженията, които те били постигнали, много се наскърбих и поради мъката си по теб заболях — отговорил хлебарят.

Абдуллах земният му благодарил за верността и му разказал какво се случило с него. Той го оженил за дъщеря си Амина и го представил на царя, след като напомнил за верността и благородството му към него.

Царят много се зачудил на предаността им и направил Абдуллах хлебаря везир заедно със зет си Абдуллах земния.

12. Чудесата на морето

Всяка сутрин Абдуллах земният отивал при приятеля си, морския, с кошница, пълна с плодове, и я връщал пълна със скъпоценни камъни. Един ден седнали да си поговорят и морският поканил земния си приятел да разгледа морските чудеса. Той съблякъл дрехите си и намазал тялото си с чуден мехлем, приготвен за него, за да не му навреди водата. После слезли на дъното на морето. Абдуллах земният видял какви съкровища съдържа морето, какви разнообразни по вид и цвят риби има — някои от тях приличали на биволи и крави, други — на кучета, трети можели да погълнат камила или слон. Но всички те се страхували от човека и бягали, като го видели. Така той всеки ден се любувал на чудеса и великолепие, които не могат да се опишат.

13. Лъжата на земния

Абдуллах земният се хранел, както и приятелят му Абдуллах морският, със сурова риба. Душата му се отвратила от тази храна. Приискало му се да се върне на земята. Той отишъл с приятеля си в дома му — това била една пещера на дъното на морето — и видял децата му, които приличали на баща си. Почудил се на опашките им, както и те, като го видели без опашка.

— Защо този няма опашка? — попитали те баща си.

— Жителите на земята нямат опашки — отвърнал баща им.

Това ги учудило. Докато си говорели, дошъл пратеник от един съсед на Абдуллах морския. Той предложил на госта да посети дома му. Земният казал на морския:

— Дотегна ми да живея в морето, не искам да отида при съседа ти. Затова кажете на пратеника, че съм се върнал от вчера на земята.

Абдуллах морският извикал гневно:

— Ти лъжеш и искаш от мене да лъжа? Човек, който лъже, не е верен. Аз не съм ти от днес приятел.

Децата му също извикали:

— Това е чудно! Този човек лъже, ние цял живот не сме чули човек да лъже.

Абдуллах земният се засрамил много, Абдуллах морският го върнал на земята и от този ден не се показал.

14. Край на приказката

Абдуллах земният се върнал у дома си. Царят го запитал за причината на изчезването му. Той разказал всичко, което се случило. Това зачудило много царя.

Абдуллах земният живял с жена си и децата си щастливо, но не забравял лъжата. И всеки път, когато си спомнел за нея, срам изпълвал душата му.