Читать «Лошо място (Част ІI)» онлайн - страница 107

— Само една котка — успокои я Боби.

По принцип той обичаше котките, но от вида на тази потръпна.

Животното пак се размърда и изчезна в сенките на храстите встрани от къщата.

Боби настръхна не от вида й, а от спомена за котешката орда в къщата на Полардови, която се спусна да нападне него и Франк — отначало мълчешком, после с пронизителен писък и необичайно за котките единодействие. Бързата и любопитна самотна котка тук очевидно дебнеше плячка и беше съвсем обикновена, а загадъчността и високомерието така или иначе бяха присъщи на котешкия род.

В края на алеята три стъпала водеха до арка, през която се излизаше на малка веранда.

Джули натисна звънеца с приятна мелодия. Около половин минута никой не отговори и тя пак позвъни.

Заглъхна и второто позвъняване. Настъпилата тишина бе нарушена само от пърхането на крилата на нощна птица, която кацна на покрива над верандата.

Тъкмо Джули посегна да звънне трети път, когато външната лампа светна и Боби усети, че ги наблюдават през шпионката. След миг вратата се отвори и пред тях се изправи доктор Фогърти, облян от светлината в коридора.

Изглеждаше точно такъв, какъвто го помнеше Боби. Докторът също го позна.

— Влизайте — покани ги той и се отдръпна, за да им направи път. — Почти ви очаквах. Влизайте… не че сте добре дошли.

55

— В библиотеката — каза Фогърти и ги поведе по коридора към една стая вляво.

Библиотеката, където Франк бе водил Боби по време на пътешествията им, беше същото помещение, което Боби нарече „кабинета“ пред Джули. Също както външния вид на къщата имаше странно уютен вид въпреки испанския стил, така и стаята изглеждаше точно с атмосферата, където Толкин в някоя от дългите оксфордски вечери би грабнал писалка и хартия, за да съчини приключенията на Фродо. Топлото и приветливо помещение беше меко осветено от месингов лампион и настолна лампа от цветно стъкло — или истинска „Тифани“, или съвършена имитация. По стените бяха наредени книги под украсения таван. Дебел китайски килим — тъмнозелено и бежово по края, в средата главно бледозелено — украсяваше тъмния дъбов паркет с красиви форми. Лакираното махагоново писалище блестеше. Върху зелената плъстена подложка стоеше позлатен комплект с костени дръжки — нож за хартия, увеличително стъкло и ножици, — подредени спретнато зад златна писалка в квадратна мраморна поставка. Канапето в стил „кралица Ана“ бе тапицирано със сполучливо подбран десен, който отиваше на килима. Когато се обърна, за да погледне стола със страничните облегалки, където бе видял Фогърти за пръв път, Боби трепна от изненада, защото зърна Франк.

— Нещо му се е случило — обади се Фогърти и посочи към Франк. Не забеляза учудването на Боби и Джули: явно смяташе, че са дошли в къщата му тъкмо защото са знаели къде да намерят Франк.

От пет часа и двайсет и шест минути следобед, когато Боби го видя за последен път в кантората в Нюпорт Бийч, външността на Франк се бе влошила. Тогава очите му бяха хлътнали, сега приличаха на две тъмни ями. Кръговете около тях се бяха разширили и като че хвърляха мрачни отсенки върху бледото лице. Предишната му бледност изглеждаше едва ли не здрав тен в сравнение със сегашната.