Читать «Лошо място (Част ІI)» онлайн - страница 130

С течение на времето той се примири с факта, че може да е добър човек и все пак от време на време да има тъмни мисли или егоистични мотиви. Тя казваше, че това е зрелостта и че не е чак толкова лошо да живееш извън Дисниленд след като си вече на средна възраст. Тя каза, че иска куче.

Той отвърна, че няма нищо против, ако се споразумеят за породата.

Тя заяви, че за почистването на изпражненията ще се грижи той.

Той не се съгласи и каза, че предпочита да се занимава с галенето и дресирането.

Тя призна, че онази нощ в Санта Барбара не е била права, когато твърдеше, че мечтите никога не се сбъдват. Напротив, сбъдваха се непрекъснато. Само че като мислиш само за една от тях, пропускаш сбъдването на останалите, като например, че го е намерила или че е обичана.

Един ден сподели с него, че чака дете. Той я притисна в обятията си и дълго не намери думи да изрази щастието си. Облякоха се, за да отидат да пият шампанско и да вечерят в „Риц“, после решиха да отпразнуват случая у дома, на верандата, като гледат морето и слушат старите записи на Томи Дорси.

Строяха пясъчни дворци. Огромни. Сетне сядаха на задната веранда и гледаха как прииждащите вълни рушат изграденото.

Понякога говореха за потока от думи, които той бе приел в колата на магистралата в мига на смъртта на Томас. Чудеха се на думите „има светлина, която те обича“ и дръзваха да говорят за най-голямата мечта: че хората всъщност не умират.

Взеха си черен лабрадор.

Нарекоха го Суки само защото звучеше глупаво.

Понякога нощем тя се страхуваше. От време на време същото се случваше и на него.

Имаха един другиго. И времето.

Информация за текста

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/4034

Издание:

Дийн Кунц. Лошо място

Част ІІ

Редактор: Весела Прошкова

Коректор: Петрана Старчева

Художник: Димитър Стоянов — Димо

Компютърен дизайн на корицата: Иван Добрев

Печат „Полипринт“ Враца

Издателска къща „Плеяда“ София, 1995 г.

ISBN: 954-409-126-2