Читать «Лошо място (Част ІI)» онлайн - страница 106

От височина двайсет стъпки зрението на кукумявката беше достатъчно остро, за да различи шофьора и пътника на предната седалка. Вайълет никога не беше виждала жената, но мъжът й бе познат. Миг по-късно се сети, че тъкмо с него се беше появил Франк в задния двор в здрача на отминаващия ден!

Франк бе убил безценната Саманта и затова заслужаваше да умре, а сега се появяваше негов познат, който можеше да ги заведе при Франк. На леглото около Вайълет котките се размърдаха и тихо заръмжаха, защото желанието й за мъст се предаде и на тях. Безопашат манкс и черен мелез скочиха от леглото, хукнаха през отворената врата на спалнята, надолу по стълбите, в кухнята, през вратичката над прага, около къщата и оттам на улицата. Колата се отдалечаваше и набираше скорост по склона. Вайълет искаше да я преследва не само по въздух, но и пеша, за да е сигурна, че няма да изгуби дирята.

Канди пристигна в приемната на „Дакота & Дакота“. От счупения прозорец в съседната стая и двете отворени врати, се носеше студено течение. Явно леките звуци, които предшестваха идването му, бяха заглушени от поривистите, но статични и груби гласове от полицейските радиостанции, закопчани по коланите на ченгетата. Един полицай стоеше на входа на кабинета на Боби и Джули, друг пред отворената врата към коридора на шестия етаж. Двамата говореха с някакъв човек, който не се виждаше. Бяха обърнати с гръб към Канди — според Канди знак, че Бог още не се е отвърнал от него.

Ядосан от неочакваното препятствие при претърсването на кантората, той веднага изчезна и се материализира в спалнята си на сто и петдесет мили на север. Трябваше му време да помисли дали има някакъв начин пак да надуши следата от място, където двамата са били вечерта извън дома и службата, за да потърси още образи.

Върнаха се на бензиностанцията, където бяха питали дългокосия мустакат мъж за Пасифик Хил Роуд. Същият човек знаеше къде се намира улицата на Фогърти. Дори го познаваше.

— Симпатичен старец. Идва от време на време да зареди тук.

— Лекар ли е? — попита Боби.

— Някога е бил. Но е пенсионер доста отдавна.

Малко след десет часа Боби паркира до тротоара пред къщата на Лорънс Фогърти — изящна двуетажна сграда в испански стил, допълнен с френски прозорци на кабинета, където Боби и Франк се бяха озовали два пъти. Целият първи етаж светеше. Голяма част от прозорците бяха с шлифовани стъкла, които меко пречупваха светлината отвътре. Когато излязоха от колата, Боби долови мириса на пушек и забеляза тънка струя дим да излиза от комина в неподвижния, хладен и влажен въздух, утихнал пред буря. Под трепкащата светлина на уличната лампа със странни лилави отблясъци по азалиите се виждаха няколко цъфнали цветове, но храстите не бяха така плътно отрупани с цвят, както по на юг в окръг Ориндж. Старо дърво с дебел дънер и огромни клони се извисяваше до втория етаж и приличаше на уютно тайничко местенце в някакъв испански вариант на вълшебния свят.

Боби и Джули тръгнаха по алеята към входа. Нещо се стрелна между ниските лампи в градината, пресече им пътя и сепна Джули. После спря на моравата и ги загледа с блеснали зелени очи.