Читать «Лошо място (Част ІI)» онлайн - страница 105

Боби веднага позна дома на Полардови. Фаровете осветиха само живия плет и ръждясалата желязна врата между два високи каменни стълба. Той намали скоростта пред входа. На партера беше тъмно. Светеше в една от стаите на горния етаж — бледи ивици се процеждаха през спуснатите щори.

Наведена над него, за да огледа мястото, Джули отбеляза:

— Не виждам кой знае колко.

— Няма и какво да се види. Съборетина.

Продължиха още петстотин метра до края на пътя, завиха и се върнаха. Надолу по склона къщата се падаше от страната на Джули, която настоя колата едва да пъпли, за да има повече време да се огледа.

Точно пред портата Боби забеляза още една светлина на първия етаж в задната част на къщата. Не се виждаше осветен прозорец, а само отблясък, подобен на правоъгълник.

— Всичко е скрито в сенките — най-накрая се обади Джули, все още обърната към къщата, която остана зад тях. — Но виждам достатъчно, за да разбера, че мястото е лошо.

— Много лошо — съгласи се Боби.

Вайълет лежеше по гръб в тъмната стая заедно със сестра си, затоплена от котките, които се гушеха в близначките. Върбина се бе свила от дясната й страна с ръка върху гърдите й. Устните й докосваха голото рамо на Вайълет и горещият й дъх пареше гладката кожа на сестра й.

Не се канеха да спят. И двете не обичаха да спят нощем, защото нощта беше най-бурното време, когато най-много и най-разнообразни хищници тръгваха на лов и животът ставаше по-вълнуващ.

В този миг двете бяха не само една в друга и в легналите при тях котки, но и в гладна кукумявка, която летеше високо в мрака и дебнеше глупави мишки, оставили без страх сигурните си убежища. Няма нощна птица с по-остро зрение от кукумявката, а ноктите и човката бяха още по-остри.

Вайълет потръпна в очакване на мига, когато отдолу ще се види мишка или друго малко създание, промъкващо се през високите треви — уж надеждно прикритие. От опит познаваше ужаса и болката на жертвата и дивата радост на хищника. Сега жадуваше да ги изпита едновременно още веднъж.

До нея Върбина шепнеше унесено.

Издигане в небето, кръжене, стремглаво спускане надолу, после пак нагоре. Кукумявката още не беше забелязала вечерята си, когато колата се появи нагоре по хълма и почти спря пред къщата на Полардови. Тя привлече вниманието на Вайълет, разбира се, и чрез нея вниманието на кукумявката, но близначката изгуби интерес, когато колата пак ускори ход и отпътува. Само след няколко секунди обаче пак забеляза как автомобилът се връща и а-ха да спре още веднъж пред портата.

Вайълет накара кукумявката да закръжи над колата на височина около шейсет стъпки. После я насочи пред колата й я свали още по-ниско, на двайсет стъпки, и пак й нареди да кръжи около странния натрапник.