Читать «Лошо място (Част ІI)» онлайн - страница 104

Канди се почувства пречистен. Образите на двамата изродени Дакота се заличиха от съзнанието му.

Върна се в кантората им, за да продължи търсенето.

Шофираше Боби, защото смяташе, че Джули не бива да бъде повече зад волана тази вечер. Не беше мигнала от деветнайсет часа и въпреки че още не беше извъртяла денонощен маратон, беше изтощена, а задавената мъка по Томас нямаше да помогне, щеше само да замъгли разума и да притъпи рефлексите. Боби поне бе подремнал на няколко пъти, откакто предната вечер ги събуди обаждането на Хал от болницата.

Прекоси Санта Барбара и влезе в Голета преди да се огледа за някоя бензиностанция, за да попита накъде да кара за Пасифик Хил Роуд.

Боби помоли Джули да отвори телефонния указател. Тя сложи книгата в скута си и с помощта на фенерче, което взе от жабката, започна да чете буква „Ф“, Фогърти. Боби не знаеше малкото име, но се интересуваше само от мъж с такова фамилно име и с титла доктор.

— Може и да не живее тук — обясни той, — но имам предчувствие, че е наблизо.

— Кой е той?

— Когато двамата с Франк пътешествахме, спряхме в кабинета му на два пъти. — Боби й разказа по-подробно за двете посещения.

— И защо не го спомена досега?

— Когато в кантората описвах случките и местата по време на пътуването с Франк, трябваше да посъкратя някои неща, а Фогърти ми се видя безинтересен и затова го отминах. Но колкото повече се замислям, толкова повече ми се струва, че сигурно е ключова фигура. Разбираш ли, Франк се постара да се измъкнем бързо, защото никак не му се щеше да изложи Фогърти на опасност, като остави Канди да влезе в следите му. Ако Франк се тревожи особено много за този човек, значи трябва да поговорим с него.

Джули се приведе над указателя и се зачете напрегнато:

— Фогърти Джеймс, Фогърти Дженифър, Фогърти Кевин…

— Ако не е лекар и обикновено не използва титлата или ако „доктора“ е само прякор, здраво ще загазим. Пък дори и да е лекар, не си прави труда да го търсиш в жълтите страници под заглавието „Лекари“, защото възрастта му е доста напреднала и сигурно е пенсионер.

— Ето! — възкликна Джули. — Фогърти, д-р Лорънс Дж.

— Има ли адрес?

— Да — тя скъса страницата от указателя.

— Страхотно. Щом видиш злощастната къща на Полардови, ще посетим Фогърти.

Боби бе виждал къщата три пъти по време на пътешествията си с Франк, но не знаеше къде точно се намира Пасифик Хил Роуд 1458, както нямаше представа по кой склон на планината Фуджи се бе изкачвал. Все пак намериха лесно адреса според указанията на дългокос мъж с огромни мустаци от една бензиностанция.

Къщите по Пасифик Хил Роуд имаха адрес в Ел Енканто Хайс, но всъщност не се намираха нито там, нито в Голета — крайградски квартал между Ел Енканто и Санта Барбара, — а по тясна междинна ивица земя, която на изток водеше към резерват с мескитови храсти, чапарал, храсталаци и пръснати из тях калифорнийски дъбове и други дървета.

Къщата на Полардови стоеше към края на Пасифик Хил, на границата на регулираните парцели, с малко съседи. Изложението беше запад-югозапад, с изглед към живописно разположените къщи по терасираните хълмове отдолу в посока към тихоокеанското крайбрежие. Вечер гледката беше зашеметяваща: море от светлини над потъналото в мрак истинско море. Несъмнено обаче природата в околността беше запазена без многобройни нови и скъпи къщи, само защото имаше ограничения заради съседния резерват.