Читать «Стефани Плъм или Г-ца 10%» онлайн - страница 83

— Какво е станало? — попита ме ченгето.

— Намерих я на противопожарната стълба — отговорих с разтреперан глас. — Дръпнах завесите и я видях увиснала там.

Зъбите ми тракаха, сърцето ми все още препускаше лудо. Поех си дълбоко дъх.

— Беше завързана, за да не падне. Прерязах въжетата и я вкарах през прозореца.

Чух как санитарите вкарват носилката в спалнята. Дръпнаха леглото ми настрани, за да направят място. Страхувах се да попитам дали Лула е жива. Поех си още въздух и стиснах ръце в скута си. Кокалчетата ми побеляха, а ноктите ми се впиха в дланите.

— Лула тук ли живее? — поиска да узнае ченгето.

— Не. Аз живея тук. Не знам къде живее Лула. Дори не знам фамилното й име.

Телефонът звънна и аз автоматично протегнах ръка към него.

Зловещ глас зашепна в ухото ми.

— Получи ли подаръка ми, Стефани?

Стори ми се, че земята внезапно спря да се върти. За миг се почувствах замаяна, после неочаквано се фокусирах. Натиснах копчето за запис и увеличих звука, за да могат всички да чуят разговора.

— За какъв подарък говориш? — попитах невинно.

— Знаеш за какъв. Видях, че я намери. Видях как я завлече през прозореца. Наблюдавам те. Можех да дойда и да те хвана снощи, докато спеше, но исках да видиш Лула. Исках да разбереш какво мога да направя на една жена, за да знаеш какво да очакваш. Настоявам да си помислиш за това, кучко. Представи си как ще те боли и как ще ми се молиш.

— Обичаш ли да нараняваш жените? — запитах спокойно, тъй като усетих как самоконтролът ми се завръща.

— Понякога жените трябва да бъдат наранявани. Реших да се възползвам от случая.

— Ами Кармен Санчес? И нея ли нарани?

— Не толкова хубаво, колкото ще нараня теб. Планирал съм за теб по-специални неща.

— Няма по-подходящ момент за това от настоящия — изтърсих и внезапно осъзнах, че говоря сериозно.

В изявлението ми нямаше пресилен кураж. Просто бях обзета от ледена, главозамайваща ярост.

— Сега ченгетата са при теб, кучко. Няма да дойда, когато са там. Ще те пипна, когато си сама и не ме очакваш. Ще се уверя, че можем да прекараме дълго време заедно.

Връзката прекъсна.

— Боже Господи! — ахна униформеният. — Този е съвсем луд.

— Знаете ли кой е?

— Страх ме е да отгатна.

Извадих касетата от телефонния секретар и написах името си и датата на етикета. Ръцете ми трепереха толкова силно, че едва успях да разчета собствения си почерк.

Във всекидневната изпращя радиостанция. Чух мърморене от спалнята. Гласовете вече не звучаха толкова нервно, а и действията на хората на закона бяха станали по-делови. Огледах се и осъзнах, че съм покрита с кръвта на Лула, която бе омазала тениската и шортите ми и се съсирваше по ръцете и босите ми крака. По телефона имаше петна от кръв, както и по пода и плота в кухнята.

Ченгето и санитарят се спогледаха.

— Струва ми се, че трябва да отмиете кръвта — посъветва ме санитарят. — Защо веднага не влезете под душа?

Погледнах Лула. Приготвяха се да я изнесат. Беше сложена на носилката и покрита с чаршаф и одеяло. В ръката й бе включена система.