Читать «Стефани Плъм или Г-ца 10%» онлайн - страница 82

Събудих се в седем в превъзходно настроение. Бях спала като пън. На телефонния секретар все още нямаше съобщения. Птичките пееха, слънцето грееше, а аз можех да видя отражението си в идеално лъснатия тостер. Нахлузих шорти и фланелка и заредих кафеварката. Дръпнах завесите във всекидневната и ахнах от великолепието на деня. Небето беше яркосиньо, въздухът — все още свеж от дъжда. Изпитах непреодолимо желание да запея нещо от „Звука на музиката“ и извих: „Хълмовете са ожиииивеееели от, звука на мууууууузикааааааа“. После обаче млъкнах, защото не знаех останалите думи.

Върнах се с валсова стъпка в спалнята и енергично дръпнах завесите. Застинах при вида на Лула, вързана за противопожарната стълба. Висеше там като парцалена кукла. Ръцете й бяха извити под неестествен ъгъл, главата й — отпусната на гърдите. Беше гола и омазана с кръв. По косата и краката й имаше големи съсиреци. Зад нея бе сложен чаршаф, така че никой да не може да я види от паркинга.

Изкрещях и започнах да се мъча с ключалката. Сърцето ми биеше с такава сила, че зрението ми се замъгли. Най-после отворих прозореца и едва не паднах върху противопожарната стълба. Протегнах ръце към Лула и задърпах безуспешно въжетата.

Тя не помръдна и не издаде звук, а аз бях прекалено зашеметена, за да разбера дали диша.

— Ще се оправиш — извиках силно.

Гласът ми прозвуча ужасно дрезгаво. Гърлото ми бе свито от ужас, а дробовете ми горяха.

— Ще повикам помощ — добавих и захлипах. — Дано си жива! Господи, Лула, не умирай!

Хвърлих се към стаята, за да повикам линейка, но си закачих крака на перваза и се стоварих на пода. Не усетих никаква болка, само паника, докато пълзях към телефона. Не можех да си спомня номера на „Бърза помощ“. Мозъкът ми бе блокирал от истерията и ме бе оставил да се справя сама с объркването и ужаса, които придружават внезапните и неочаквани трагедии.

Натиснах „0“ и съобщих на телефонистката, че Лула е наранена и се намира на противопожарната ми стълба. Припомних си вида на Джаки Кенеди, която пълзеше по седалката, за да спаси мъртвия си съпруг, и избухнах в сълзи. Плачех за Лула и Джаки, за себе си, за всички жертви на насилие.

Зарових из чекмеджето с прибори — търсех големия нож за хляб. Най-после го намерих на сушилника. Нямах представа откога Лула виси на стълбата, но не можех да понеса мисълта да я оставя там и секунда повече.

Затичах се с ножа в ръка и прерязах въжетата. Лула се срути в ръцете ми. Беше почти два пъти по-едра от мен, но някак си успях да прехвърля отпуснатото й окървавено тяло през прозореца. Инстинктите ми ме караха да я скрия и да я защитя. Стефани Плъм, майката котка. Чух вой на сирени в далечината. След секунди ченгетата вече чукаха по вратата на апартамента ми. Не помня как им отворих, но очевидно съм го направила. Един униформен полицай ме отведе в кухнята и ме настани на стол. Последва го един от санитарите.