Читать «Стефани Плъм или Г-ца 10%» онлайн - страница 85

— Преди малко линейката е докарала една жена, казва се Лула — казах на чиновничката.

Тя ме погледна, после насочи очи към Джаки. Днес Джаки бе издокарана в отровно зелени шорти, от които се подаваше половината й задник, гумени сандали в същия цвят и ярко розов потник.

— Роднина ли сте й? — попита я чиновничката.

— Лула няма семейство тук.

— Някой трябва да попълни документите.

— Ами аз мога да го направя — кимна Джаки.

След като приключихме с формулярите, ни казаха да седнем и да чакаме. Подчинихме се безмълвно и запрелиствахме оръфаните списания разсеяно, като се опитвахме да не обръщаме внимание на поредните трагедии, които минаваха по коридора. След половин час попитах какво става с Лула и ми отговориха, че в момента й правят рентгенови снимки. Поинтересувах се колко време ще отнеме това, но чиновничката не знаеше. Каза ми, че сигурно щели да се позабавят, но после докторът щял да дойде да поговори с нас. Докладвах новините на Джаки.

— Хм — изсумтя тя нервно. — Дано да не ни забравят.

Изпитвах кофеинов глад, затова оставих Джаки да чака и тръгнах да търся кафенето. Казаха ми да следвам линиите по пода и те наистина ме отведоха до храната. Натоварих голяма кутия със сладкиши и две големи кафета, после добавих и два портокала, в случай че двете с Джаки изпитаме желание да закусим здравословно. Това не ми се стори твърде вероятно, но реших, че е нещо като да носиш чисти бикини винаги, тъй като не искаш да се изложиш, ако стане катастрофа и те закарат в болница. Никога не е лошо човек да е подготвен за всичко.

След около час се видяхме с лекаря.

Той ме погледна, после впери очи в Джаки. Тя си оправи потника и придърпа шортите си, но жестът бе абсолютно безполезен.

— Роднина ли сте й? — попита лекарят Джаки.

— В известен смисъл да — отговори тя. — Какви са новините?

— Прогнозата е обнадеждаваща. Тя е загубила много кръв, а и има травма на главата, както и няколко рани, които трябваше да зашием. Откарахме я в операционната. Вероятно ще отнеме доста време преди да й дадат стая. Ако искате, отидете да се поразходите и се върнете след един-два часа.

— Никъде няма да ходя — твърдо каза Джаки.

Двата часа изминаха бавно, без да научим нещо повече. Ометохме всички сладкиши и накрая бяхме принудени да изядем портокалите.

— Това не ми харесва — промърмори Джаки. — Не обичам да бъда затворена в разни институции. Тези места вонят на консервиран зелен фасул.

— Много време ли си прекарвала по институциите?

— Достатъчно.

Джаки очевидно нямаше желание да ми обяснява подробно, а и аз бездруго не исках да знам. Размърдах се нервно на стола, огледах се и забелязах Дорси, който говореше с администраторката. Той кимаше енергично, очевидно доволен от отговорите й. Жената ни посочи и Дорси се понесе към нас.

— Как е Лула? — попита ни той. — Има ли някакви новини?

— В операционната е.

Той се настани до мен.

— Още не сме открили Рамирес. Имаш ли представа къде може да е? Каза ли ти нещо интересно, преди да натиснеш копчето за запис?