Читать «Стефани Плъм или Г-ца 10%» онлайн - страница 81

— Два проблема. Номер едно е Джо Морели. Сблъсках се с него четири пъти, откакто поех тази задача, но нямах никакъв късмет в залавянето му.

— Страхуваш ли се от него?

— Не. Но ме е страх да използвам револвера.

— Тогава направи го по женски. Напръскай го със сълзотворен газ и му сложи белезниците.

Помислих си, че на думи е много лесно. Трудно е да напръскаш със спрей човек, който си е заврял езика в гърлото ти.

— И моят план беше такъв, но Морели винаги се оказва по-бърз от мен.

— Искаш ли съвета ми? Забрави за Морели. Ти си начинаеща, а той е професионалист. Има години опит. Беше страхотно ченге и вероятно е още по-добър престъпник.

— Няма никакъв шанс да забравя за Морели. Но искам да провериш някои неща.

Написах регистрационния номер на буса на една салфетка и му я подадох.

— Виж кой е собственикът на буса. Също така искам да знам дали Кармен Санчес притежава кола. А ако притежава, дали колата е била прибрана от ченгетата.

Пийнах малко бира и се отпуснах назад. Наслаждавах се на хладния въздух и лекото бръмчене от разговорите около нас. Всички маси вече бяха заети, а пред вратата имаше опашка. Никой не иска да готви, когато стане толкова горещо.

— Е, а какъв е вторият проблем? — попита Еди.

— Трябва да ми обещаеш, че няма да побеснееш, когато ти кажа.

— Господи, бременна си!

Вторачих се в него изненадано.

— Това пък откъде ти дойде наум?

Еди ме погледна притеснено.

— Не знам. Просто се сетих. Шърли винаги ми го съобщава по този начин.

Газара има четири деца. Най-голямото е на девет години, а най-малкото — на годинка. Всичките са момчета и всичките са чудовища.

— Е, не съм бременна. Става дума за Рамирес.

Разказах му подробно историята.

— Трябва да подадеш оплакване срещу него — посъветва ме Еди. — Защо не звънна в полицията, когато те нападна във фитнеса?

— Рейнджъра щеше ли да подаде оплакване, ако го бяха нападнали?

— Ти не си Рейнджъра.

— Вярно е, но разбираш какво имам предвид, нали?

— Защо ми разказваш всичко това?

— Ако случайно изчезна, искам да знаеш откъде да започнеш издирването.

— Господи! Ако мислиш, че Рамирес е толкова опасен, би трябвало да се снабдиш със съдебна заповед, която не му позволява да се доближи до теб.

— Не вярвам много в тези заповеди. А и какво ще кажа на съдията? Как Рамирес ме е заплашил, че ще ми изпрати подарък? Я се огледай. Какво виждаш?

Газара въздъхна.

— Снимки на Рамирес. Закачени до тези на папата и Франк Синатра.

— Сигурна съм, че ще се справя — казах. — Но просто трябваше да споделя проблемите си с някого.

— Ако се появят нови проблеми, искам веднага да ми се обадиш.

Кимнах.

— Когато си сама у дома, винаги оръжието ти да е заредено и да ти е подръка. Ще можеш ли да го използваш срещу Рамирес, ако се наложи?

— Не знам. Мисля, че да.

— Объркаха ни смените и сега работя отново през деня. Искам всеки ден да се срещаме при Съни в четири и половина. Аз ще купувам патроните и ще плащам таксата. Единственият начин да се почувстваш удобно с пищов в ръка е да го използваш по-често.

10.

Прибрах се у дома към девет и тъй като нямах какво да правя, реших да си почистя апартамента. На телефонния секретар нямаше съобщения, нито пък подозрителни пакети на прага ми. Почистих клетката на Рекс, минах мокета с прахосмукачката, изтърках банята и излъсках малкото мебели, които ми бяха останали. Проверих за последен път дали всичко е заключено, взех си душ и си легнах.