Читать «Стефани Плъм или Г-ца 10%» онлайн - страница 80

Докато говореше, Еди демонстрираше грижливо, но не стреля. После освободи цилиндъра, извади патроните, остави ги на рафта, сложи оръжието до тях и се отдръпна назад.

— Някакви въпроси?

— Не. Засега поне.

Газара ми подаде слушалки.

— Давай.

Заредих. Първият ми изстрел бе единичен и уцели центъра на мишената. Стрелях още няколко пъти, после преминах на двойни. Това беше по-трудно, но се справих добре.

След около половин час бях изразходвала всички амуниции и вече стрелях лошо, тъй като мускулите ми бяха изморени. Когато ходя на фитнес, обикновено работя най-вече върху мускулите на корема и краката, тъй като тлъстината се натрупва точно там. Но ако исках да стана добър стрелец, щеше да ми се наложи да засиля малко и горната половина на тялото си.

Еди дръпна мишената към нас и се ухили:

— Ама ти си направо като Клинт Истууд.

— По-добра съм на единичните изстрели.

— Защото си момиче.

— Не казвай такива неща, когато държа пищов.

Преди да си тръгнем си купих кутия патрони. Пуснах я в чантата си заедно с револвера. Шофирах открадната кола и ми се струваше излишно да се тревожа, че нося скрито оръжие.

— Е, ще си получа ли пицата сега? — полюбопитства Еди.

— Ами Шърли?

— Шърли е на женско събиране.

— А хлапетата?

— При тъщата.

— Ами диетата ти?

— Да не се опитваш да се измъкнеш?

— Само дванадесет долара и тридесет и три цента в чантата ми ме отличават от просяка на гарата.

— Добре де, аз ще купя пицата.

— Чудесно. Много ми се иска да си поговорим. Имам проблеми.

След десет минути се срещнахме в пицарията на Пино. В Бърг имаше няколко италиански ресторанта, но „При Пино“ бе мястото, където да си купиш пица. Носеха се слухове, че нощем из кухнята му се разхождат хлебарки, огромни като котки, но пицата беше невероятна — пухкаво леко тесто, домашно приготвен сос и сериозно количество шунка и кашкавал. В заведението имаше бар и семейна зала. Късно вечер барът се изпълваше с ченгета, които се опитваха да се освободят от стреса, преди да се приберат у дома. По това време на деня барът бе пълен с хора, които чакаха да си вземат ядене за вкъщи.

Намерихме си маса в семейната зала и помолихме за кана бира, докато чакахме пицата. В средата на масата имаше солничка със смлян лют пипер и друга с пармезан. Покривката беше на червени и бели карета. Стените бяха покрити с лакирана ламперия и украсени с рамкирани снимки на прочути италианци и няколко местни знаменитости. Снимките на Франк Синатра и Бенито Рамирес бяха най-много.

— Е, какъв е проблемът? — поинтересува се Еди.