Читать «Стефани Плъм или Г-ца 10%» онлайн - страница 79

Направих си сандвич с фъстъчено масло и сладко, дадох една хапка на Рекс и погълнах остатъка набързо, докато слушах съобщенията на Морели.

Първото бе от фотостудио. Предлагаха му безплатна снимка, ако стане техен клиент. Някакъв тип пък се опитваше да му продаде електрически крушки. Отново се обади Шарлийн с неприличните си предложения, подиша тежко и или получи страхотен оргазъм, или настъпи опашката на котката си. За съжаление, заради нея касетата свърши и не чух повече съобщения. Е, това може би не беше чак толкова лошо. Май не ми се искаше да слушам повече.

Разтребвах кухнята, когато телефонът звънна и се включи секретарят.

— Чуваш ли ме, Стефани? Вкъщи ли си? Днес те видях да говориш с Лула и Джаки. Видях те да пиеш бира с тях. Това не ми хареса, Стефани. Стана ми кофти. Помислих си, че ги харесваш повече от мен. Ядосах се, защото не искаш да получиш онова, което Шампиона иска да ти даде. Мисля да ти направя подарък, Стефани. Сигурно ще го доставя до вратата ти, докато спиш. Ще ти хареса ли това? Всички жени обичат подаръци. Особено от онези подаръци, които прави Шампиона. Ще получиш изненада, Стефани. Изненада само за теб.

Проверих внимателно дали револверът и патроните са в чантата ми и се отправих към оръжейния магазин на Съни. Стигнах там в четири и почаках петнадесет минути на паркинга, докато Еди се появи.

Газара беше в цивилни дрехи, а пистолетът му бе закачен на кръста.

— Къде ти е оръжието? — попита ме той.

Потупах чантата си.

— Това се смята за носене на скрито оръжие и е сериозно нарушение на закона в Ню Джърси.

— Имам разрешително.

— Дай да го видя.

Извадих разрешителното от чантата си.

— Това е разрешително за притежание на оръжие, а не за носене — отбеляза Еди.

— Рейнджъра ми каза, че служи за всичко.

— Рейнджъра ще идва ли да те посещава в панделата?

— Е, понякога ми се струва, че той малко разтяга ограниченията на закона. Ще ме арестуваш ли?

— Не, но ще си платиш за това.

— Дузина понички?

— Дузина понички ще стигнат само да ти оправя глобите за паркиране. Това тук просто плаче за шест бири и голяма пица.

Трябваше да минем през магазина, за да стигнем до стрелбището. Еди плати таксата и купи кутия патрони. Направих същото. Стрелбището се намираше точно зад магазина и се състоеше от помещение с размера на малък боулинг. Имаше седем разделени с прегради будки. Във всяка от тях имаше рафт на нивото на гърдите. В отсрещния край бяха мишените — стандартни безполови фигури, окачени на жици. Етикетът на стрелбището изискваше никога да не насочваш оръжието си към човека до теб.

— Добре — каза Еди, — да започнем от самото начало. Имаш „Смит и Уесън“ тридесет и осми калибър. Револвер с пет патрона, което го класифицира в категорията на малките оръжия. Използваш куршуми „Хидрошок“, за да нанесеш максимална болка и страдание. Натискаш тази малка джаджа с палец, цилиндърът се освобождава и можеш да заредиш оръжието. Пъхаш патрон във всяка дупка и затваряш цилиндъра. Никога не оставяй пръста си на спусъка. Естествен рефлекс е да го натиснеш, когато те изненадат, и рискуваш да си пробиеш дупка в крака. Пръстът ти трябва да е протегнат към дулото, докато не стане време да стреляш. Днес ще упражним най-основната стойка. Краката раздалечени на разстояние колкото рамената ти, държиш револвера с двете ръце, левият палец върху десния, ръцете изпънати напред. Гледаш мишената, вдигаш оръжието и се прицелваш, после стреляш. Този револвер е с двойно действие. Или натискаш спусъка, или първо дръпваш петлето и после натискаш спусъка.