Читать «Стефани Плъм или Г-ца 10%» онлайн - страница 78

Зави ми се свят и ми се стори, че светът за момент застива.

— Откъде знаеш, че е бил Рамирес?

— Всички знаят.

— Никой не знае нищо — намеси се Джаки. — И никой не трябва да дрънка. Щото някой може да си навлече страхотни неприятности. А и сама ще си си виновна — знаеш, че не трябва много да си отваряш устата. Няма да стоя тук и да слушам опасните ви приказки. Връщам се на ъгъла. А ако знаеш кое е добро за теб, и ти ще се върнеш.

— Ако знаех какво е добро за мен, въобще нямаше да стоя тук — възрази Лула, но тръгна след нея.

— Внимавай — извиках след нея.

— Едра жена като мен няма какво да внимава — ухили се тя. — Просто стъпквам разните откачени кретени. Никой не се ебава с Лула.

Прибрах останалите бири в колата, настаних се зад волана и заключих вратите. Запалих двигателя и пуснах климатика да работи с пълна сила.

— Хайде, Стефани — казах си. — Стегни се.

Но не можех да се стегна. Сърцето ми биеше лудо, а гърлото ми бе свито от страх и съжаление към жената, която дори не познавах. Жената, която бе пострадала ужасно. Искаше ми се да се отдалеча колкото се може повече от улица „Старк“ и никога вече да не се връщам тук. Нямах желание да научавам повече страшни неща. Не исках ужасяващите мисли да се върнат в съзнанието ми в най-неподходящия момент. Облегнах се на волана и погледнах към прозорците на фитнеса. Треперех от ярост, задето Рамирес не бе наказан и бе свободен да тормози и измъчва и други жени.

Изскочих от колата, затръшнах вратата, прекосих улицата и се втурнах към офиса на Алфа, като взимах стъпалата по две наведнъж. Профучах покрай секретарката му и отворих вратата на кабинета му с такава сила, че тя се удари в стената.

Алфа подскочи на стола си.

Наведох се над бюрото му и приковах очи в неговите.

— Снощи ми звънна любимият ти бияч. Измъчваше млада жена и се опитваше да ме тормози с нейните страдания. Знам всичко за предишните обвинения в изнасилване. Знам също и за страстта му към мъчения. Не знам само как досега е успявал да избегне присъдата, но дойдох, за да ти кажа, че късметът му вече се изчерпи. Или ще го спреш, или аз ще го направя. Ще отида в полицията. А също и в пресата. Ще отида в спортната комисия.

— Недей! Ще се погрижа за това, кълна се! Наистина ще се погрижа. Ще го накарам да отиде на психиатър.

— Днес!

— Да. Днес. Обещавам.

Не му повярвах и за миг, но си бях изляла душата, затова изфучах навън със същата ярост, с която бях дошла. Насилих се да дишам равномерно и пресякох улицата спокойно, макар въобще да не се чувствах спокойна. Излязох от паркинга и бавно и предпазливо подкарах напред.

Беше рано, но енергията ми за лов се бе изпарила. Колата ми се отправи към къщи по своя собствена воля и след малко осъзнах, че се намирам на паркинга пред кооперацията си. Заключих джипа, прибрах се у дома, проснах се на леглото и заех поза за мислене.

Събудих се към три и вече се чувствах по-добре. Очевидно, докато съм спала, мозъкът ми се бе трудил усърдно и бе открил уютни убежища за новата ми колекция от потискащи мисли. Е, те все още си бяха при мен, но поне не се притискаха към челото ми.