Читать «Стефани Плъм или Г-ца 10%» онлайн - страница 77

Кимнах утвърдително и си помислих, че купуването на револвера бе добра идея. Ако някога доживеех до такава безпомощна старост, с радост щях да се гръмна.

Старецът се окуражи от кимването ми и продължи енергично:

— После пък пристигна полицейски бус, който бе почти същия размер като камиона, и ченгетата също не изключиха двигателя му. Сигурно им дават доста бензин.

— Значи всъщност не сте видели нищо подозрително?

— Беше прекалено тъмно. Кинг Конг можеше да се изкатери по стената на кооперацията и никой нямаше да го забележи.

Благодарих на стареца за помощта и тръгнах обратно към джипа. Беше почти обяд и въздухът бе усмъртително горещ. Подкарах към бара на братовчед ми Рони, взех си шест ледени бири и потеглих към улица „Старк“.

Както винаги, Лула и Джаки се мъчеха да си намерят клиенти на ъгъла. Потяха се обилно и крещяха интимности и живописни предложения на потенциалните клиенти. Паркирах наблизо, оставих бирите върху капака на джипа и си отворих една.

Лула впери очи в нея.

— Да не се опитваш да ни съблазниш да напуснем ъгъла, момиче?

Ухилих се. Всъщност харесвах проститутките.

— Реших, че може да сте жадни.

— Мамка му! Жадни е меко казано — ухили се и Лула, дойде при мен, отвори си една бира и отпи яка глътка. — Не знам защо въобще си губя времето да стоя навън. Никой не иска да чука в тази адска жега.

Джаки също дойде и я предупреди:

— Недей да правиш така. Старецът ти ще побеснее.

— Голям праз — презрително отвърна Лула. — Хич не ми пука. Шибан сводник. Не го виждам да стои тук на жегата, нали?

— Е, нещо ново за Морели? — попитах. — Да се е случвало нещо интересно?

— Не съм го виждала — отговори Лула. — Нито пък буса му.

— А да си чула нещо за Кармен?

— Какво например?

— Например дали е някъде наоколо?

Лула беше издокарана в малко потниче, от което се подаваха огромните й гърди. Тя търколи студената кутия бира върху пищната си плът и завъртя очи. Реших, че само си губи времето. За да охладиш бюст с подобни размери, ти трябва поне промишлен фризер.

— Не съм чувала нищо за Кармен.

Осени ме зловеща мисъл.

— Кармен някога била ли е с Рамирес?

— Рано или късно всеки прекарва известно време с Рамирес.

— Ти била ли си с него?

— Не. Той обича да се проявява върху кльощави мацета.

— Ами ако реши да се прояви и с теб? Би ли отишла с него?

— Сладурче, никой не отказва на Рамирес.

— Чух, че измъчвал жените.

— Много мъже измъчват жените — обади се Джаки. — Просто понякога са в такова настроение.

— А понякога са просто откачени — добавих. — Понякога са пълни идиоти. Чух, че и Рамирес е смахнат.

Лула погледна към фитнеса и прикова очи в прозорците на втория етаж.

— Да — тихо промърмори тя. — Той е абсолютно откачен. Кара ме да треперя от страх. Една моя приятелка отиде с Рамирес и той я накълца ужасно.

— Накълца я? С нож ли?

— Не — отвърна Лула. — С бирена бутилка. Счупил гърлото, а после я използвал… нали разбираш, за да свърши работата.