Читать «Стефани Плъм или Г-ца 10%» онлайн - страница 76

— Последния път, когато го видях, лежеше безпомощно, проснат по гръб.

— Видяхте ли как го проснаха?

— Не. Качих се горе чак след полицията. Живея в сутерена и звуците трудно долитат дотам.

Погледнах осаждените прозорци.

— Какво е станало?

— Пожар в апартамента на Сантяго в петък. Всъщност, ако човек иска да бъде съвсем точен, би трябвало да каже в събота, тъй като стана около два през нощта. Слава богу, в апартамента не е имало никой. Госпожа Сантяго била при дъщеря си и гледала децата й. Обикновено хлапетата идват тук, но в петък тя отишла у тях.

— Някой знае ли каква е причината за пожара?

— Причините може да са безброй. В тези сгради не всичко отговаря на изискванията на противопожарната охрана. Не че нашата кооперация е лоша, особено в сравнение с някои други, но все пак е доста стара.

Заслоних очи, погледнах отново и се зачудих дали е трудно да метнеш запалителна бомба през прозореца на спалнята на госпожа Сантяго. Реших, че никак не е трудно. А в два през нощта, в апартамент с този размер, пожарът, започнал в спалнята, щеше да е повече от страшен. Ако госпожа Сантяго не бе отишла на гости на дъщеря си, сега щеше да е добре опечена. Тук нямаше балкони и противопожарни стълби. От всички апартаменти имаше само един изход — през вратата. Но пък, от друга страна, Кармен и изчезналият свидетел не бяха излезли през вратата.

Обърнах се и загледах тъмните прозорци на къщите на отсрещната страна. Помислих си, че няма да е зле да разпитам обитателите им. Качих се в черокито, заобиколих блока и си намерих място за паркиране на съседната улица. Започнах да тропам по вратите на хората, да задавам въпроси и да показвам снимки. Отговорите бяха едни и същи. Не, не познаваха Морели. Не, не бяха видели нищо необичайно в нощта на убийството, нито пък в онази на пожара.

Опитах и къщата точно срещу апартамента на Кармен и се озовах срещу прегърбен дъртак, който размахваше бейзболна бухалка. Старецът имаше очи като мъниста, огромен увиснал нос и уши, които вероятно го караха да си остава у дома, когато духа силен вятър.

— Бейзбол ли тренирате? — попитах учтиво.

— Човек трябва да се поддържа — отговори ми той.

Представих се и попитах дали е виждал Морели.

— Не. Никога не съм го виждал. А и имам по-интересни забавления от гледането през прозорците. Бездруго в нощта на убийството не се виждаше нищо. Как, по дяволите, да видиш нещо посред нощ?

— На улицата има лампи — отбелязах. — Те би трябвало да осигуряват достатъчно осветление.

— Онази нощ лампите не работеха. Споделих това с ченгетата, когато дойдоха да ме разпитват. Проклетите лампи вечно не работят. Хлапетата ги замерят с камъни. Знам, че тогава със сигурност не светеха, тъй като погледнах навън, за да видя какъв е целият този шум. Не можех да си чуя телевизора заради воя на сирените на полицейските коли и разните камиони. Първия път, когато погледнах навън, беше заради ръмженето на мотора на един от онези гадни хладилни камиони… дето с тях разкарват храна по магазините. Проклетото нещо беше паркирано точно зад къщата ми. Казвам ви, този квартал отива по дяволите. Хората са пълни кретени. Паркират камиони и бусове за доставка отзад, когато отиват на гости на някого. Това трябва да се забрани.