Читать «Стефани Плъм или Г-ца 10%» онлайн - страница 75

— Еди, когато започна работа като ченге, страхуваше ли се от пистолета си?

— Откак се помня, се занимавам с оръжия. Като дете имах въздушна пушка и ходех на лов с татко и чичо Уолт. Всъщност винаги съм приемал оръжията просто като обикновени инструменти.

— Мислиш ли, че ще е необходимо да нося оръжие, ако реша да продължа да работя за Вини?

— Зависи какви случаи ще поемаш. Ако се захванеш с разни смотаняци, които просто са забравили датата си в съда, не. Но ако се хвърлиш след някой откачалник, да. Имаш ли оръжие?

— „Смит и Уесън“, тридесет и осми калибър. Рейнджъра ми направи десетминутен инструктаж относно употребата му, но не се чувствам удобно с пищов в ръка. Съгласен ли си да ми станеш гувернантка, докато се поупражнявам на стрелбището?

— Май си приела цялата работа доста сериозно, а?

— Няма друг начин. Той кимна.

— Чух за телефонното обаждане снощи.

— Научихте ли нещо повече?

— Диспечерът изпратил патрул, но когато стигнали, Рамирес вече бил сам. Казал, че въобще не ти е звънял. Не знаем нищо и за жената, но ти можеш да подадеш оплакване за тормоз.

— Ще си помисля.

Махнах му и се затътрих с пуфтене нагоре по стълбите. Влязох си у дома, сложих нова касета в секретаря и се пъхнах под душа. Беше неделя. Вини ми бе дал една седмица, а тя свършваше. Не ми пукаше. Вини можеше да прехвърли случая на друг, но не можеше да ме спре да открия Морели. Ако някой друг ме изпревареше, щях да се примиря, но дотогава не възнамерявах да се откажа.

Газара се бе съгласил да се срещнем на стрелбището зад оръжейния магазин на Съни в четири часа, когато му свършеше смяната. Имах на разположение цял ден, в който можех да обикалям улиците. Започнах с дома на майката на Морели, къщата на братовчед му, а и на другите му роднини. Обиколих паркинга пред апартамента му и забелязах, че шевито е на мястото, където го бях оставила. Минах по улица „Старк“. Не видях буса, нито пък нещо друго, което можеше да ми подскаже къде е Морели.

Минах и покрай кооперацията на Кармен, а после реших да я заобиколя. Задната улица беше тясна и лошо поддържана, осеяна с огромни дупки. Тук нямаше паркинг за наемателите. Към улицата се отваряше единична врата. На отсрещната страна се виждаха същите грозни вехти кооперации.

Паркирах колкото се може по-близо до сградата. Покрай джипа имаше място колкото да мине само много малка кола. Излязох и погледнах нагоре, като се опитвах да определя къде точно се намира апартаментът на Кармен. С изненада забелязах, че два от прозорците на кооперацията са почернели от огън и покрити с летви. Прозорците на госпожа Сантяго.

Задната врата на кооперацията беше отворена и отвътре се носеше задушлива миризма на дим и изгоряло дърво. Чух скърцане на метла и разбрах, че някой почиства тесния коридор, който водеше към предния вход.

Мръсна вода, по която се носеше сива пяна, протече по улицата. Тъмнокож мъж с мустаци подаде глава навън и ме погледна, после насочи очи към джипа и кимна към улицата.

— Тук не можете да паркирате.

Дадох му визитната си картичка.

— Търся Джо Морели. Нарушил е съдебната си гаранция.