Читать «Стефани Плъм или Г-ца 10%» онлайн - страница 74

Телефонът звънна и секретарят отново се включи. Никой не проговори, но усетих вибрациите на лудостта и злото, които се носеха в тишината. Той беше — мълчеше, слушаше, радваше се на връзката с мен, опитваше се да ми изкара акъла от страх. Някъде отзад дочух тихия плач на жена. Изтръгнах кабела на телефона от контакта на стената и повърнах в мивката. Да благодарим на Бога за мелачките за боклук.

Събудих се на разсъмване и почувствах облекчение, че нощта е свършила. Дъждът беше спрял, но бе твърде рано за птичи песни. По „Сейнт Джеймс“ не се движеха никакви коли. Стори ми се, че светът чака слънцето да се появи на хоризонта.

Сетих се за телефонното обаждане. Нямах нужда от запис, за да си спомня съобщението. Добрата и разумна Стефани искаше да подаде оплакване срещу Рамирес. Но новоизлюпената агентка по залавяне на обвиняеми се притесняваше за репутацията си на суров ловец на хора. Не можех да тичам в полицията всеки път, когато някой ме заплашеше, а после да очаквам от ченгетата да ме приемат като равна. Вече бях вписана в протоколите им, когато потърсих помощ за измъчваната жена. Зачудих се дали да не им звънна пак, но реших засега да не го правя.

По-късно щях да се обадя на Джими Алфа.

Бях планирала да помоля Рейнджъра да ме заведе на стрелбището, но тъй като той се съвземаше от раната си, сега щеше да ми се наложи да стоваря това бреме върху Еди Газара. Погледнах часовника. Газара вече трябваше да е на работа. Звъннах в участъка и му оставих съобщение.

Облякох тениска и шорти и си завързах маратонките. Тичането не е сред любимите ми дейности, но беше време да се заловя сериозно с новата си работа, а поддържането на добра форма бе част от нея.

— Давай смело — казах на глас, за да се окуража. Изприпках по коридора и енергично се понесох надолу по стълбите. Излязох от входа и въздъхнах примирено, после се заех с петкилометровия си крос, като избягвах стръмните улици и сладкарниците.

Изминах успешно първите два километра, но после положението се влоши. Не съм от хората, които изпитват удоволствие от спорта. Тялото ми не е създадено да тича, а да седи в скъпа кола и да шофира. Потях се и дишах тежко, когато завих зад ъгъла и видях кооперацията си на около половин пресечка разстояние. Толкова близо и в същото време толкова далеч. Спринтирах последната отсечка, спрях до входа и се свих на две, докато чаках ярките петна пред очите ми да изчезнат. Чувствах се толкова здрава, че не можех да се понасям.

Еди Газара спря до бордюра, седнал удобно в патрулната кола.

— Получих съобщението ти — каза той. — Господи, изглеждаш кошмарно.

— Тичах.

— Май няма да е зле да отидеш на лекар.

— Това е заради светлата ми кожа. Зачервява се адски лесно. Чу ли за Рейнджъра?

— Абсолютно всички подробности. Ти си любимата тема за разговор в участъка напоследък. Дори знам с какво си била облечена, когато си довела Дод. Научих, че тениската била страшно мокра. Много, ама много мокра.