Читать «Стефани Плъм или Г-ца 10%» онлайн - страница 73

Завих към паркинга и си намерих местенце близо до кооперацията. Включих алармата, слязох от колата и се затътрих нагоре по стълбите. Оставих си маратонките в антрето, а телефонния секретар и чантата си на плота в кухнята. Отворих си бира и звъннах в болницата, за да проверя състоянието на Рейнджъра. Съобщиха ми, че бил превързан и изписан. Чудесна новина.

Натъпках се със солени бисквити и фъстъчено масло, които прокарах с втора бира, после се завлякох в спалнята. Съблякох мокрите дрехи, уплашена, че съм започнала да плесенясвам. Не проверих навсякъде, но по основните ми части нямаше мухъл, така че всичко бе наред. Страхотен късмет. Навлякох огромна тениска, обух чисти бикини и се метнах в леглото.

Събудих се с разтуптяно сърце, но без да знам причината за това. Постепенно осъзнах, че телефонът ми звъни. Протегнах ръка към слушалката и се вторачих в часовника на нощното шкафче. Два през нощта. Помислих си, че сигурно някой е умрял. Баба Мазур или леля Софи. Или пък баща ми е открил нов камък в бъбрека си.

Вдигнах притеснено, като очаквах най-лошото.

— Ало?

От другата страна не последва отговор. Чух тежко дишане, шумолене, после стонове. Женски глас извика някъде отдалеч:

— Не. О, Господи, не!

Ужасен писък прониза слушалката. Обля ме ледена пот, когато осъзнах какво чувам. Затръшнах телефона и запалих нощната лампа.

Станах от леглото с разтреперани крака и се запрепъвах към кухнята. Включих телефонния секретар и го нагласих да отговори на първото позвъняване. Направих кратък запис, в който молех да ми оставят съобщение. Не си казах името. Отидох в банята, измих си зъбите и се върнах в леглото.

Телефонът звънна и чух как телефонният секретар се включва. Обаждащият се зашепна с мелодичен глас.

— Стефани — измърка той. — Стефани.

Инстинктивно притиснах ръка към устата си — рефлекс, предназначен да контролира писъците на първобитните хора, но аз нямах сили дори да изпищя. Можах само да ахна. Отчасти хлипане, отчасти стон.

— Не трябваше да затваряш, кучко — каза той. — Изпусна най-хубавата част. Трябва да знаеш какво прави Шампиона, за да го очакваш с нетърпение.

Затичах се към кухнята, но преди да успея да изключа телефонния секретар, отново чух гласа на жената. Звучеше като глас на младо момиче. Думите й почти не се разбираха, задавени от сълзи и треперене.

— Бе… беше хубаво — изстена тя. — О, Господи, помогни ми! Ужасно боли.

Връзката прекъсна и аз веднага звъннах в полицията. Обясних им какво е станало и им казах, че Рамирес е виновен за това. Дадох им домашния му адрес. После им дадох и номера си, в случай че решат да проследят обаждането. Затворих и се заразхождах нервно из апартамента. Проверих дали всички врати и прозорци са заключени и благодарих на Бога, че се бях сетила за допълнителното резе.