Читать «Стефани Плъм или Г-ца 10%» онлайн - страница 58

— Извинете ме. Наистина ужасно съжалявам за случилото се в залата.

— Няма защо да се извинявате. Проблемът не е ваш.

— За съжаление наистина е мой — възрази той, прибра шишето в чекмеджето и се наведе напред, като опря ръце на бюрото. — Вие работите за Вини.

— Да.

— Познавам го отдавна. Вини е интересен тип.

И се усмихна. Реших, че сигурно е чувал историята за патката.

Той се стегна и впери очи в пръстите си.

— Понякога не знам какво да правя с Бенито. Не е лошо хлапе. Просто не е наясно с много неща. Разбира само от бокс. Успехът за човек с произхода на Бенито е труден.

Погледна ме внимателно, за да види дали съм се вързала на думите му. Изсумтях презрително и той забеляза отвращението ми и бързо продължи:

— Не го извинявам. — Говореше огорчено. — Бенито върши нередни неща. Напоследък обаче нямам никакво влияние върху него. Самочувствието му е невероятно, а и се обгражда с кретени, които имат мозък само в боксовите си ръкавици.

— Залата беше пълна с яки мъже, които не направиха опит да ми помогнат.

— Говорих с тях по въпроса. Навремето всички зачитаха жените, но вече никой не уважава нищо. Убийства, дрога…

Той замълча и потъна в собствените си мисли.

Припомних си думите на Морели за Рамирес и предишните му обвинения в изнасилване. Алфа или си криеше главата в пясъка, или чистеше курешките на гъската, която му снасяше златни яйца. Реших да заложа на теорията с пясъка.

Вторачих се в него безмълвно. Чувствах се прекалено изолирана в мизерния кабинет, за да излея мислите си, а и бях прекалено вбесена, за да промърморя нещо учтиво.

— Ако Бенито ви обезпокои отново, веднага ме уведомете — каза Алфа. — Не обичам такива неща.

— Той дойде в апартамента онзи ден и се опита да влезе. Държа се гадно и изцапа вратата ми. Ако това се случи пак, ще подам оплакване в полицията.

Алфа се разтрепери.

— Никой не ми е казвал за това. Не е наранил никого, нали?

— Не.

Той извади визитна картичка от чекмеджето си, надраска нещо на нея и каза:

— Това е домашният ми телефон. Ако пак имате проблеми, веднага ми звъннете. Ако Бенито е повредил вратата ви, ще ви я платя.

— Вратата е наред. Просто го дръжте далеч от мен.

Алфа стисна устни и кимна.

— Предполагам, че не знаете нищо за Кармен Санчес — казах без много да се надявам на положителен отговор.

— Само онова, което прочетох във вестника.

Завих наляво по улица „Стейт“ и се влях в натовареното движение. Светна зелено и всички се втурнахме напред. Имах достатъчно пари, за да си купя малко продукти, затова подминах кооперацията си и се отправих към супермаркета.

Докато чаках на опашката пред касата, се сетих, че Морели също трябва да се снабдява с храна отнякъде или от някого. Дали не пазаруваше в супермаркета, издокаран с фалшиви мустаци и очила с прикрепен към тях червен нос? И къде всъщност живееше? Може би спеше в синия бус. Бях решила, че се е освободил от него след срещата ни, но може и да грешах. Вероятно бусът му бе удобен, а и сигурно бе пълен с консерви. Помислих си, че вътре може да има и оборудване за наблюдения. Морели бе шпионирал Рамирес от отсрещната страна на улицата, така че сигурно го бе и подслушвал.