Читать «Стефани Плъм или Г-ца 10%» онлайн - страница 59

Не бях видяла буса на улица „Старк“. Не го търсех активно, но пък нямаше да пропусна да го видя. Не знаех много за електронните наблюдения, но бях наясно, че наблюдаващият трябва да е близо до мишената си. Това бе нещо, върху което трябваше да се замисля. Вероятно щях да успея да открия Морели, ако започнех да търся буса му.

Бях принудена да паркирам в задната част на паркинга. Направих го, но промърморих няколко не особено любезни думи за старците, които винаги заемаха най-добрите места. Стисках по три найлонови плика с покупки във всяка ръка — плюс торбичка с шест бири. Затворих вратата на черокито с крак. Усетих как ръцете ми се разтягат от тежестта на пликовете, които ме удряха по колената, докато вървях. Сетих се за някакъв стар виц, в който ставаше дума за слонски тестиси.

Качих се в асансьора, затътрих се по коридора и оставих торбите на пода, за да намеря ключа си. Отворих вратата, запалих лампата, завлякох покупките в кухнята и се върнах да заключа. Разопаковах багажа, като разделях съвестно нещата за хладилника от онези за шкафовете. Беше много приятно, че отново си имам запас от храна. То си е семейна обремененост. Домакините в Бърг са винаги готови за бедствия и трупат в килерите си рула тоалетна хартия и консерви с царевица и грах, в случай че снежната буря отпреди сто години се повтори.

Дори Рекс се развълнува от оживената ми дейност и ме загледа внимателно от клетката си, притиснал розовите си крачета към стъклото.

— Идват по-добри дни, Рекс — съобщих му гордо и му подадох резенче ябълка. — Вече ще имаме ябълки и броколи на корем.

Бях си купила карта на града от супермаркета и я проснах на масата, докато вечерях. Утре щях да проведа методично издирване на синия бус. Щях да проверя района около фитнеса, а и също и домашния адрес на Рамирес. Извадих телефонния указател и отворих на „Р“. Бяха вписани двадесет и трима Рамирес. Инициалите на трима от тях бяха „Б“. Имаше и двама Бенитовци. Набрах първия номер. На четвъртото позвъняване отговори жена. Някъде зад нея се чуваше плач на бебе.

— Търся Бенито Рамирес, боксьора — казах възпитано.

Отговорът бе на испански и не прозвуча дружелюбно. Извиних се за безпокойството и затворих. Вторият Бенито отговори лично, но със сигурност не беше онзи Рамирес, когото търсех. Трите „Б“ също се оказаха задънена улица. Стори ми се излишно да проверявам и останалите осемнадесет номера. Бях отчасти облекчена, че не успях да го открия. Не знаех какво щях да му кажа. Предполагам, че нищо. Търсех адреса му, но нямах никакво желание за разговор. А и истината е, че самата мисъл за Рамирес ме вледеняваше. Можех да изчакам пред фитнеса и да проследя Рамирес, когато си тръгнеше, но огромното червено чероки не беше невидимо. Може би Еди щеше да успее да ми помогне. Ченгетата си имат начини да откриват адреси. Познавах ли още някой, който да има достъп до адреси? Мерилин Труро работеше в отдела за регистрация на превозни средства. Ако имах номера на колата му, тя вероятно можеше да ме снабди с адреса му. Или пък можех да звънна във фитнеса… Не, това щеше да е прекалено лесно.