Читать «Стефани Плъм или Г-ца 10%» онлайн - страница 55

Минах през паркинга и се намръщих срещу мрачната дупка, пълна с маслени филтри, инструменти и потенциално груби мъже, издокарани в ярко оранжеви гащеризони. Един от мъжете се затътри към мен. На главата си носеше отрязан и завързан на възел крачол от гигантски чорапогащник. Несъмнено това щеше да му спести време, ако решеше да обере някой магазин на път за вкъщи. Съобщих му, че търся Ал, а той ми отвърна, че вече съм го намерила.

— Искам да инсталирате аларма в колата ми — обясних му. — Рейнджъра каза, че ще ми предложите прилична цена.

— Откъде познавате Рейнджъра?

— Работим заедно.

— Това покрива голяма територия.

Не бях сигурна какво точно означава това, а и май не исках да знам.

— Аз съм агентка по залавяне на обвиняеми.

— Значи се нуждаете от аларма, тъй като посещавате опасни квартали?

— Всъщност откраднах една кола и се страхувам, че собственикът й ще се опита да си я върне.

Очите на мъжа проблеснаха развеселено.

— Още по-добре.

Отиде до един тезгях в дъното на помещението и се върна с някакво черно пластмасово устройство.

— Това е истинско произведение на изкуството — обясни ми той. — Задейства се от въздушното налягане. Всеки път, когато настъпи промяна във въздушното налягане, например от счупен прозорец или отворена врата, тая джаджа направо ти пука тъпанчетата.

Подаде ми джаджата и продължи:

— Натискате това копче, за да го настроите. Има двадесет секунди изчакване, преди да се задейства — достатъчно време, за да излезете и да затворите вратата. А когато я отваряте, пак има двадесет секунди изчакване, за да имате възможност да изключите алармата.

— А как го изключвам, след като алармата е задействана?

— С ключ — отговори той и пусна едно лъскаво ключенце. И не забравяй ключа в колата. Тогава джаджата не върши работа.

— По-малка е, отколкото очаквах.

— Обаче е мощна. И освен това е евтина, защото е лесна за инсталиране. Просто трябва да я завинтим на таблото.

— Колко евтина?

— Шейсет долара.

— Взимам я.

Той извади отвертка от задния си джоб.

— Къде я искате?

— На ей онзи джип чероки, червения. Искам да я инсталирате на незабележимо място. Нямам желание да съсипвам таблото.

След минута шофирах към улица „Старк“. Бях адски доволна от себе си. Разполагах с аларма, която не само бе на разумна цена, но и можеше да бъде свалена лесно, когато дойдеше време да я инсталирам в колата, която възнамерявах да си купя, след като получа парите от залавянето на Джо Морели. Спрях и си купих кисело мляко с ванилия и портокалов сок за обяд. Пиех, шофирах и сърбах и се кефех на удобствата и климатика в джипа. Имах си аларма. Имах си спрей. Имах си кисело мляко. Какво повече може да иска човек?

Паркирах точно срещу фитнеса, изгълтах остатъка от портокаловия сок, настроих алармата, взех си чантата и снимките от папката на Морели и заключих колата. Размахвах червено пред бика. Единственото по-нагло, което бих могла да направя, бе да залепя на предното стъкло надпис „Ето я! Ела си я вземи!“.