Читать «Стефани Плъм или Г-ца 10%» онлайн - страница 53

— Виждал съм го.

— Знаеш ли къде живее и с какво се занимава?

— Работи за здравната служба. Нещо като инспектор. Живее някъде в Хамилтън. Кони сигурно има всякакви справочници в офиса. Ако Авантата има телефон, можеш да научиш и адреса му.

— Благодаря. Благодаря ти и за поничките и кафето.

Еди спря в антрето.

— Имаш ли нужда от пари?

Поклатих глава.

— Справям се отлично.

Той ме прегърна, целуна ме по бузата и си тръгна.

Затворих вратата след него и усетих как очите ми се насълзяват. Понякога истинското приятелство ужасно ме трогва. Завлякох се обратно в трапезарията, взех торбите и салфетките и ги занесох до кошчето в кухнята. Това беше първата ми възможност да разгледам апартамента си внимателно. Морели очевидно си бе излял яда върху него и бе създал невъобразима бъркотия. Кухненските шкафове бяха отворени, а съдържанието им беше изсипано на плота и по пода. Книгите бяха извадени от библиотечката, възглавниците от единственото ми кресло бяха свалени, а спалнята бе затрупана с дрехи, извадени от чекмеджетата и гардероба. Оправих кухнята и реших, че останалата част от апартамента може да почака.

Изкъпах се и облякох черни ластични шорти и огромна бежова фланелка. Снаряжението ми на ловец на престъпници все още бе разпръснато по пода в банята. Натъпках го в черната кожена чанта и я метнах през рамо. Проверих дали всички прозорци са заключени. Това май щеше да се превърне в сутрешен и вечерен ритуал. Неприятно ми беше да живея като животно в клетка, но не исках повече неочаквани гости. Заключването на вратата ми се стори повече формалност, отколкото истинско обезопасяване, тъй като Рейнджъра я бе отворил с лекота. Разбира се, не всеки притежаваше уменията на Рейнджъра. Все пак би било разумно да добавя още едно резе към колекцията си от ключалки. Веднага щом имах възможност, щях да поговоря с портиера.

Сбогувах се с Рекс, събрах смелост, надникнах в коридора и се огледах внимателно, за да се уверя, че Рамирес го няма.

7.

Капачката на разпределителя си лежеше там, където я бях оставила, сгушена в храстите пред кооперацията. Сложих я на мястото й, излязох от паркинга и подкарах към Хамилтън. Намерих си място за паркиране пред офиса на Вини и на третия опит успях да вкарам черокито в него.

Кони седеше зад бюрото си, стиснала малко огледалце, и почистваше засъхналите топчета спирала от силно начернените си мигли.

Когато ме видя, вдигна глава и попита:

— Използвала ли си някога спирали с удължител? Мисля, че ги правят от косми от плъхове.

Размахах полицейската разписка и казах гордо:

— Хванах Кларънс.

Кони се ухили и изрева:

— Браво!

— Вини тук ли е?

— Отиде на зъболекар. Мисля, че му подострят резците. — Тя се ухили, после взе разписката. — Нямаме нужда от Вини, за да оправим това. Аз ще ти напиша чек.

Надраска нещо на корицата на папката и я премести в другия край на бюрото. Извади огромна чекова книжка от средното чекмедже и ми написа чек.

— Как върви работата с Морели? Успя ли да откриеш някаква следа?

— Не точно следа, но знам, че още е в града.