Читать «Стефани Плъм или Г-ца 10%» онлайн - страница 54

— Той е страхотен тип — въздъхна Кони. — Видях го преди половин година, преди да се забърка в тази каша. Купуваше си салам в месарницата. Едва се сдържах да не забия зъби в задника му.

— Голяма хищница си била.

— Така си е. Морели обаче е страхотен мъж.

— Освен това е обвинен в убийство.

Кони пак въздъхна.

— Много жени в Трентън ще са адски нещастни, ако го приберат.

Може би беше вярно, но аз определено не бях от тези жени. След миналата нощ мисълта за Морели зад решетките предизвикваше само приятни усещания в унизеното ми и отмъстително сърце.

— Имаш ли указател? — попитах Кони.

Тя се обърна и ми посочи.

— Ей там.

— Знаеш ли нещо за Морели Авантата? — поинтересувах се, докато търсех името му в указателя.

— Знам само, че се ожени за Шърли Гало.

Единственият Морели в Хамилтън живееше на „Берген Корт“ 617. Погледнах картата над бюрото на Кони. Доколкото помнех района, това беше квартал със скромни къщи, които изглеждаха така, сякаш заслужаваха моята баня.

— Виждала ли си Шърли напоследък? — попита ме Кони. — Огромна е като кон. Сигурно е качила поне петдесет кила, откак завърши гимназия. Видях я на сватбата на Марги Манкузо. Трябваха й три сгъваеми стола, за да седне, а чантата й беше пълна с шоколадчета. Сигурно за спешни случаи… например ако някой я изпревари до картофената салата.

— Шърли Гало? Дебела? Тая кльоща?

— Неведоми са пътищата Божии — мъдро отбеляза Кони.

— Амин.

В Бърг католицизмът е удобна религия. Когато мислите ти се объркат прекалено много, Господ винаги чака някъде в сенките да му бъде прехвърлена вината.

Кони ми подаде чека, дръпна топченце аркансил от лявото си око и изхленчи:

— Ама наистина е адски трудно да си готина мадама.

Гаражът, който ми препоръча Рейнджъра, беше малък индустриален комплекс, чиято задна част граничеше с шосе 1. Комплексът се състоеше от шест циментови, подобни на бункери сгради, боядисани в жълто, но цветът бе избелял от времето и изгорелите газове от магистралата. По време на проектирането архитектът вероятно си бе представял трева и храсти. Действителността обаче беше втвърдена кал, обсипана с фасове, пластмасови чаши и някакви бодливи плевели. Всяка от шестте сгради си имаше собствен път и паркинг.

Минах бавно покрай „Преси Ей Джей“ и „Красиви шрифтове“ и спрях пред входа на гаража на Ал.

Фасадата на сградата бе украсена с три огромни врати, но само една от тях беше отворена. В двора в задната част бяха натъпкани смачкани ръждясали коли в различни етапи на демонтаж. Последен модел леко пострадали коли бяха паркирани в малък двор, ограден с телена мрежа, увенчана с бодлива тел.

Влязох в паркинга и спрях до една черна тойота със свалени колела. На път насам се бях отбила в банката и бях депозирала чека от залавянето на Кларънс. Знаех колко пари точно мога да похарча за аларма и не възнамерявах да платя и цент повече. Най-вероятно нямаше да ми свършат работа, но питането не можеше да ми навреди.

Отворих вратата на колата и излязох в адската жега. Едва си поемах дъх, за да не погълна повече тежки метали, отколкото ми бяха необходими. Толкова близо до магистралата слънцето имаше мизерен вид, замърсяването разсейваше светлината и променяше образите. От отворения гараж се носеше ехтене на пневматичен чук.