Читать «Стефани Плъм или Г-ца 10%» онлайн - страница 52

— Ти участваш ли в него?

— Не. Морели те изчука още докато бяхме в гимназията. Не мисля, че вторият опит ще ти вземе акъла.

— Откъде знаеш за гимназията?

— Всички знаят.

— Господи!

Лапнах последната хапка от поничката и я прокарах с кафето.

Еди въздъхна — надеждата му да получи част от поничката се изпари.

— Братовчедка ти, кралицата на мрънкането, ме държи на диета — оплака ми се той. — За закуска получавам кафе без кофеин, половин чаша попара с обезмаслено мляко и половин грейпфрут.

— Това май не е храна за ченгета — отбелязах със съчувствие.

— Да предположим, че ме прострелят — рече Еди. — А в стомаха си имам само безкофеиново кафе и половин грейпфрут. Мислиш ли, че ще изкарам до спешното отделение?

— Да, не е като истинското кафе и поничките.

— Точно така, по дяволите!

— Но шкембето, което виси над колана ти, вероятно ще успее да спре куршумите.

Еди допи кафето си и прибра чашата в торбата.

— Нямаше да ми кажеш такова нещо, ако не ми беше ядосана заради тая работа с чукането.

— Да, това беше жестоко — съгласих се.

Газара взе една салфетка и елегантно почисти пудрата захар от тъмносинята си риза. Реших, че това е едно от уменията, придобити в полицейската академия. После се отпусна назад и скръсти ръце пред гърдите си. Беше метър и седемдесет и пет и доста набит. Чертите му бяха славянски. Имаше светлосини очи, бяло руса коса и чип нос. Когато бяхме деца, живееше през две къщи от нас. Родителите му още си живеят там. През целия си живот бе искал да стане ченге. А сега, когато вече носеше униформа, нямаше желание да се издигне нагоре в кариерата. Шофираше патрулната кола с удоволствие и винаги се явяваше пръв на местопрестъплението. Имаше талант да успокоява хората. Всички го харесваха. Е, може би всички без жена му.

— Имам информация за теб — каза Еди. — Снощи се отбих в „Пино“ да пийна една бира и Гъс Дембровски беше там. Гъс е от ЦЧ и работи по случая на Кулеса.

— Какво е ЦЧ?

— Цивилните ченгета.

Направо подскочих.

— Каза ли ти още нещо за Морели?

— Потвърди, че Санчес била информатор. Изпусна се, че Морели имал нейна карта. Информаторите се пазят в тайна. Шефът държи всички карти в заключен шкаф. Но предполагам, че в този случай картата на Санчес е била предадена на следователите като необходима информация.

— Значи работата може да е по-сложна, отколкото изглежда. Вероятно убийството е свързано с нещо, по което Морели е работел.

— Възможно е. Също така е възможно Морели да е имал връзка със Санчес. Чух, че била млада и красива. Типична латиноамериканка.

— И все още от нея няма и следа.

— Да. Хората от отдела издирили роднините й в Стейтън Айланд, но никой от тях не я е виждал.

— Вчера говорих със съседите й. Оказа се, че един от наемателите, който видял свидетеля на Морели, внезапно загинал.

— Как?

— Прегазили го с кола пред кооперацията и изчезнали.

— Може да е било нещастен случай.

— И на мен ми се иска да мисля така.

Еди погледна часовника си и се надигна.

— Трябва да вървя.

— Последен въпрос — спрях го. — Познаваш ли Морели Авантата?